Стефан Данаилов: Времето е ценно, всеки ден е щастие!

Стефан, Ламбо, Мастера... всеки имаше своето обръщение към него и за всекиго той беше нещо специално, личност, стойностна по особен, личен начин. Ценяха го тези, които имаха шанса да общуват и работят с него, възхищаваха му се онези, които го бяха виждали само на сцената и на екрана. Не оставяше безразлични, с присъствието си, с пламенните си думи и жестове, с красивата си усмивка зареждаше и заразяваше околните. Обичаше да разговаря с хората, правеше го открито и точно, не заобикаляше "неудобни" въпроси, умееше да прощава, стоеше високо над дребните неща и същества. Имахме щастието неведнъж да бъде събеседник на ДУМА. Днес, на сбогуване, си припомняме частица от неговото слово.

За театъра и сцената

Няма роля, която може да ти даде удовлетворение, дори ако си Лорънс Оливие, ако не си я изиграл с равностойни сценични партньори. Театърът е велико изкуство. Не е само думи, сценография и режисура. Той е амалгама от опита на автора, на творците и на публиката. Само ако всеки говори на разбираем за другите участници език, емоциите ескалират и правят играта да изглежда истински живот, а човек запазва тръпката от срещата с постановката по-дълго време. 

х х х

Интелигентен командир съм. В театъра няма ала-бала, там е военно положение. Репетициите започват точно в часа Х, приключват точно в часа У, за представление се идва в часа Z. Това е неписан устав, но всеки го знае. Пияни актьори да излизат на сцената... абсурд!

За морала и почтеността

Овациите не са първото нещо, за което си мисли човек, с каквото и да се занимава... Макар че с мъничко късмет, "с мъничко голям късмет", както казва моят герой Дулитъл в "Пигмалион", това може да ти се случва по-често... Но всеки път аплодирането си има цена и не е задължително следващата крачка да ти донесе същата оценка. Най-стойностната оценка е удовлетворението от това, което правиш, преди да започнат ръкоплясканията...

х х х

Не мога да си представя, че сърцето ми ще отстине към Русия, към моите руски приятели, много от които са и мои творчески партньори, а духовното богатство, което те и до днес споделят с мен, е моят реален живот и не бих го разменил само срещу това да съм в крак с модата на деня...

За политиката и политиците

Шекспир неслучайно изрича крилатата фраза, че животът е сцена, а ние всички сме актьори. И на сцената, и в политиката верни и достойни за уважение са онези образи, които са най-близо до нещата от живота на хората.

х х х

Днес е нужно експертно "лечение". Не на парче, не козметично, а дълбоко преосмисляне на съвременните норми на развитие и в сферата на културата. Не крия, че езикът на политиците ни днес е една разочароваща илюстрация за нивото, до което сме достигнали в мисленето и взаимоотношенията си. Това е сигнал, че няма вече накъде да отстъпваме.

х х х

Политиката е изкуство на възможното и в нея не са на почит нито бездействието, нито безпринципното съгласие или опонирането от инат... 

х х х 

Не съм загубил надежда, че управляващите в България ще разберат най-сетне, че само интелигентен, знаещ и духовно извисен народ може да бъде активен и ефективен строител на своите бъднини. Неинтелигентният човек има много близък хоризонт и интересите му се въртят само в онова пространство, което обслужва всекидневните му потребности. Тормози ме липсата на чувствителност по този въпрос у управляващите. 

За България и българския народ

За икономическата криза можем да се надяваме и на много други фактори. За излизането от духовната, от моралната криза са необходими осъзнати усилия от всеки член на обществото ни. Аз вярвам в имунната устойчивост на нацията, която в миналото - преди да пристъпи към освободителните си борби, ражда духовните водачи на Българското възраждане. Народ, който преди да се освободи от икономическо робство, строи с доброволен труд и лични дарения училища, църкви и читалища, не може да не намери пътя към духовното си прераждане. Имам надежда и вяра в мъдростта на изстрадалия ни народ.

х х х

Самочувствие им трябва на хората! Да бъдат уважавани, те да уважават себе си, да се гордеят със себе си. Нито е чак толкова високопарно, нито е сложно. Защо хората ни са навън? Какво се случва с тях там? Защо не искат да се върнат? Защо, като отидеш в друга европейска държава и кажеш "българин", отношението е като към... Толкова много неща могат да се свършат! Всичко зависи от хората. Дано повярват, че трябва да си вдигнем носа.

х х х

Болно ми е, защото българите сме готини хора, но все нещо не ни достига. И това, което не ни достига, ни пречи страшно много, за да живеем по-добре. Много се притеснявам да не загубя пословичния си оптимизъм.

За обществото и взаимоотношенията

Думата "родолюбие" някъде се загуби в нашето мислене. Опошляването на нацията придобива чудовищни размери. Толкова много инициативи може и трябва да бъдат подпомогнати, за да не се давят в блатото на пошлотията, което ни поглъща. Та дори и морално.

х х х

Няма по-страшна криза от духовната, защото нея с икономически инжекции и решения не може да преодолееш. Ключовите думи за намиране на правилната посока за страната ни са развита икономика, доходи, заетост. Това не е партийна задача на една или друга политическа формация. Това трябва да е цел за всички българи. Изпълнена, тя може да създаде условия и за едно от основните човешки права - достъпа до култура. Да можеш да гарантираш възможност на всеки да прочете книга, да гледа стойностни постановки в театрите и музикалните творчески сцени, да вижда филми не само по телевизията, да участва в традиционни културни събития, посветени на културно-историческото ни наследство - всичко това зависи от тези три ключови думи.

За партията, другарите и опонентите 

Каквото и да говорим, аз съм свързан не толкова със самата партия и нейния устав, аз съм свързан с хората. С хората от по-старото поколение сме заедно години наред, с младите хора, които идват при нас - аз съм свързан с тях. Действително бях мислил в каква посока да върви моят живот по-нататък, да се отделя от политиката и да дам колкото енергия и сили имам, за да ме запомнят хората с актьорството, което върша най-добре. На мен никой не ми е казвал "ти си предател и ни изостави", но аз съм си мислил, че и такива неща може да се случат.

х х х

В целия си активен политически живот не съм изговорил нито една лоша дума срещу политически опонент. Аз съм се изявявал и съм се опитвал да критикувам, дори атакувам хора от моята си партия, но не и конкретни персони, които са ми били опоненти. Винаги съм се интересувал от своя двор, а не от двора на съседа. Това е моя максима. 

х х х

Човек, който обича партията си, не може да говори врели-некипели за нея. Самата БСП не е виновна за работата на някои свои членове. Да не говорим пък, че тази партия съществува повече от едно столетие. Но това, че е лидерска, както се приказва, не е вярно. На противоположното мнение съм. Против т.нар. демократичен централизъм съм, тоест против това един да командва, другите само да изпълняват.

х х х

Никога не казвай никога... И в моята творческа и житейска биография е имало моменти, в които за малко, по принуда, да сменя професията си... В зората на демокрацията имах трудни години, когато на мен се гледаше повече като на "партиен секретар", отколкото като на творец, който има какво още да каже на своята публика. Никога не съм правил от това хоругва за личностно признание... Напротив - стараех се да не изневеря на себе си, на своите идеали. По-трудно се понася, когато те посочат като част от политическа сила, направила грешни стъпки в миналото и ти не можеш да не се срамуваш, че това е могло да се случи...

Боляло ме е, но не можех да се скрия зад удобството, че хората ме обичат и ми вярват... То не ми дава право да се примиря или да проплача, че не съм знаел, че друг е виновен. Сега, като гледам как хора, които не с талант, а по случайност, и тогава, и сега сменят цветовете си като хамелеони, как от ръководни кадри преди 10 ноември стават най-яростни критици на същото това време и поемат отново ръководни функции - не им завиждам - това трябва да е много трудно занимание... непрекъснато да внимаваш дали си в крак със "силните на деня", дали си в списъците за поздравления от управляващите или от съдбата.

За младото поколение и приемствеността

Младото поколение е моята надежда, защото виждам как постепенно интересът им ги води към самоусъвършенстване и самоизграждане... Започнаха да търсят своята реализация, водени от вътрешните си духовни потребности, а не от онова, което ще е възнаграждението за това. Любопитството в очите на моите студенти е все по-чисто и аз се радвам на моралните открития, които те споделят помежду си. Внимателно трябва да ги отглеждаме, те растат като граждани на света и аз вярвам, че душите им са отворени за доброто у човека и имат нетърпимост към фалша. Поне така ми се иска да е...

х х х

Никой не е застрахован от среща с пошлостта, а какво ни гарантира, че в един или друг случай не може дори несъзнателно самите ние да сме носители на този порок... И въпреки това, близкият и неподправен контакт с младото поколение ме прави по-имунизиран от бацила на пошлостта. Те са чисти и ако вече някои от тях се кланят на дребното, на грозното, на неестетичното - то вина за това имаме ние - техните предшественици...