Стенописите на храм "Успение Богородично"

Наскоро завърши зографисването на храм "Успение Богородично" на площад "Ручей" в столицата. Проектът и изпълнението на стенописната програма, която започна през 2010 г., са дело на русенския художник Огнян Денев.

В горната част на апсидата е разположена Матер Божия ширшая небес, пред гърдите на която е Младенецът. В долния регистър в цял ръст са светите отци литургисти: свети Григорий Богослов, свети Йоан Златоуст, свети Василий Велики, а до тях, в южната страна на апсидата, е свети Николай Чудотворец. В проскомидийната ниша е допоясно изобразен Иисус Христос. В горната част на олтара, на северната стена е Архангел Гавриил, благовестяващ на Богородица, на срещуположната южна стена, чудотворното й зачатие. Над Божията майка се спуска широк светъл лъч, символизиращ сошествието върху нея на Светия Дух. Над иконостаса, непосредствено под свода, се извисява изображение на Убрус - с отпечатания лик на Иисус Христос.

В централната част на свода е  зографисан допоясно Господ Вседържител - традиционно, с благославяща десница и със затворена книга. Изображението би могло да бъде още по-мащабно според обширното пространство, в което е вписан. Вътрешните стени са изпълнени със стенописи, разположени в три реда на равен син фон. На тях са изобразени основни събития от живота на Иисус Христос, по които са съставени големите  Богородични празници, както и почитани от Българската православна църква светци. В стенописната програма на най-горния ред на южната стена са разположени композиции, отразяващи библейските разкази за Рождество Христово, Сретение Господне, Кръщение, Преображение, следва Воскресение Лазарево и Цветоносие (Вход Господен в Йерусалим).  

На северната стена в олтара е представен сюжетът "Жертва Аврамова", над него е "Възнесение Господне". На най-горния ред на северната стена е мотивът "Сошествие Светаго Духа" - апостолите са седнали в полукръг. Под тях е човекът в царско одеяние, с корона на главата, държащ 12-те свитъка, символизиращ космоса или вселената. Следва "Ангел Господен на камен седеше". Сцената представя Ангела, седнал в Христовия гроб, когото виждат жените мироносици. До тази композиция е Воскресение, представяща слизането на Христос в ада. Към Него протягат ръце за спасение от гробовете си Адам и Ева. Вдясно от Христос са старозаветните царе Давид и синът му Соломон, в обичайните си царски одежди и с корони на главите. До тях е свети Йоан Кръстител. Разпятие Христово е следващата сцена. Тялото на Сина Божи е S-образно. От дясната му страна е скърбящата Богородица, а отляво е младият свети Йоан Богослов, обърнат с тъжно лице към разпънатия си Учител. Последната сцена от горния ред на северната стена е Тайната вечеря.

Огнян Денев е зографисал също така стените и сводовете и на параклиса, разположен в южното разширение на храма, извършено по проект на архитект Юри Георгиев. Сред композициите в олтара са Деисис, с допоясни изображения. На свода, в западната част на параклиса, е отново Разпятие Христово, което е интересно с по-различната си интерпретация на библейското събитие в сравнение със същия мотив, който се намира в наоса на църквата. Тук, в параклиса, евангелският мотив е представен по-обстоятелствено. От двете страни на разпънатия Христос са и двамата разбойници. Фигурата на Христос е очевидно по-голяма от тези на разбойниците. Различни са и разпятията - на Христос то е с горно вертикално рамо на кръста, докато кръстовете на разбойниците са без рамо. Те са разпънати на най-старата и най-проста форма на кръста като уред за мъчение - във вид на буквата "Т". Единият разбойник е обърнат към зрителя, а другият е в гръб. Тук е онзи, който пробожда тялото на Спасителя, от което изтича кръв и вода. Около Христос са застанали неговите скърбящи близки. Зографът дори е изпаднал в подробност и нагледно е изписал по няколко червени резки, резултат от положените вече удари.

Сцените "Разпятие" и "Снятие" се развиват на архитектурния фон на здравата йерусалимска крепостна стена, с каквато тогава е опасан градът. Стените са изпълнени с композиции по библейски събития и с ликовете на редица светци. Фреските в олтара и в наоса на храма са добре композирани в три реда, рамкирани и отделени помежду си с широка тъмночервена линия, според образците на средновековното християнско изкуство. Между фигурите на самостоятелно изобразените светци има достатъчно пространство, за да бъдат възприемани спокойно, същевременно са добре обособени отделните групови композиции. В северното разширение, пред канцеларията за свещениците, се забелязва известна случайност при подбора на сцените. Това е разбираемо донякъде, тъй като мястото е такова, че за него не може да има установена иконографска програма. Някои сцени и образи на светци се повтарят в различните части на храма. Би могло да се потърси по-голямо разнообразие и да се представят повече библейски мотиви. Косите и лицата на светците са геометризирани, както и гънките на одеждите им, което обаче е довело до еднообразие и схематизъм при изграждането на образите, а от такава рутинност при зографисването се губи живата човешка изразителност и духовното излъчване на изобразените светци.