Стихията на съзиданието, която увлече хората

Днес, когато поляците отстояват своето въглищно производство, а за българското започва обратно броене - без да е ясно после какво? - се вглеждам назад, когато се строят откритите рудници и ТЕЦ-овете на "Марица изток". Със стиховете на Пеньо Пенев: "Когато се наливаха основите..."

Много са героите тогава - проектанти, строители, миньори, енергетици... Вестникарски страници и книги за "Марица изток" пазят имената им, макар днес те да са позабравени. Но за тях пак ще се говори. Пак с уважение и признание, макар само в исторически план...

Ще се говори и за Иван Бънзаров от село Винарово, Чирпанско.

Той не е енергетик, нито монтажник или строителен техник, но е един от строителите на Енергийния комплекс "Марица изток" - ако перефразираме Симеон Радев, на въздигащата се социалистическа България!

Антифашист - участник в антифашистката борба не само в България; ръководител с главно "Р" - по спомени на хора, работили с него. ЦК на БКП и МС на НРБ имат не един и двама пълномощници по време на изграждането на комплекса "Марица изток" и без да омаловажавам техния труд, казвам, че Иван Бънзаров сред тях оставя най-дълбока диря след себе си.

Той е темел, крайъгълен камък, стихия, която влече и увлича хората напред. Постоянно е в борба със срокове, с възникващи един подир друг проблеми, с бюрокрация понякога, понякога с малодушие и умора... Но винаги вдъхва вяра в работата и респект в отговорността!

Иван Желев Бънзаров е роден на 12 октомври 1914 г. в чирпанското село Винарово, в земеделско семейство. Отрано се включва в класовата борба - за ремсова дейност през 1931 г. е изключен от Чирпанската гимназия. През 1932 г. в Старозагорската гимназия е секретар на нелегалния Комсомол. При провал в Комсомола, едва 18-годишен, по решение на партийния комитет е прехвърлен нелегално в Съветския съюз. Там работи като миньор, учи в Тимирязевската селскостопанска академия, химическо висше училище, във Военно училище... През 1937 г. заминава доброволец в Интернационалните бригади, защитаващи Испанската република.

В Интернационалната бригада достига до чин капитан, приет е за член на Испанската комунистическа партия. След трагичния край на Испанската република съдбата го отвежда в концлагерите "Гюрс" и "Бернет" във Франция, където търпи лишения и жестокости... През 1943-та  се връща в родното си село и веднага минава в нелегалност като участник в антифашистката съпротива в България.

След победата на Девети септември 1944 г. е първият началник на милицията в Чирпан, после на Областното управление на МВР в Стара Загора, комендант на София през 1947 г.

От 1958 г. е пълномощник на партийното и държавно ръководство на страната в изграждането на Енергийния комплекс "Марица изток". В книгата си "Бележки по пътя" Димо Павлов пише: "Най-дейното и ефективно координиращо ръководство на комплекса през периода 1958-1960 година беше от инж. Иван Бънзаров, пълномощник на МС, Иван Тодоров - на ЦК на БКП, Петко Желев - на ЦС на БПС, Й. Тепавичаров - ЦК на ДКМС." И добавя в разговор: "Бънзаров беше строг, взискателен, понякога суров, както към другите, така и към себе си. Държеше на хората. Умен, благороден, справедлив и всеотдаен."

Умира на 51-годишна възраст, докато е търговски представител на страната в СССР.

Доскоро едно училище в Раднево носеше неговото име - "демократите" решиха друго, снеха името. Но не могат да отменят приноса на този човек за развитието на българската енергетика и на техния град, в който днес имат честта да живеят.

За инж. Иван Бънзаров си мисля стане ли дума за обратното броене за Енергийния комплекс "Марица изток" и за българското въглищно производство - и после какво? Колко е нужен пак един като него сред днешните управляващи, независимо от партийния им цвят, когато в Брюксел се води разговор за "Мариците"! Пък нека и да не е от Винарово, от другаде да е, но българин да е и държавник по дух и разбиране, строител на съвременна България - пак по Симеон Радев!