Стихотворението

Божидар Божилов  (1923-2006)

Настане вечер

Непреводими образи и думи.

Един куплет - с небе за цял народ.

Не от злато излян - а от куршуми.

Със вкус горчив като планински плод

в устата на ранен борец за правда.

А за да можеш да го разбереш,

пет века трябва да е като брадва

над тебе месецът изгрявал. Свещ

да си залепвал в черкови, които

дълбоко под земята си градил.

А овършаното с юмруци жито

с виното - кръв от грозде - да си пил.

Кой би могъл да преведе тъгата

от моите във вашите гърди?

Как се превежда вейналият вятър

от свод, обсипан с български звезди,

за други небеса, за други хора,

за други мъки, мисли и очи?

Нали единствено у нас в простора

хайдушка песен истински звучи?

Настане вечер...

               Който лист да вземе,

не ще успее с чест да предаде

на друг език епическото време,

в което няма нивга да е ден,

а само нощ, безкрайна и трагична,

нощ, из която с вик гори шумят

от вятър не, а от дъха на личност,

огромна като дълг и като смърт.