Стихотворения от Божидар Коцев

БЕЗКРАЙНА ТАЙНА

Във времето безкрайно мимолетно
животът ни минава неусетно.
Накрая в мъдростта на старостта
утехата за всеки е в смъртта.

Умираш, но животът продължава,
по твоя път ще пада друг, ще става...
Ще остарее, който бил е млад.
Умиращо-възраждащ кръговрат.

Могъща сила движи тук нещата
в хармонията дивна, в красотата.
Животът ни във вечността е миг,
неповторимо изживян, велик!

Животът и смъртта са тайна,
в която радост и тъга безкрайна
душата ни пренася в светлина
към рай или в тъмата към злина.

Това е тайната на вековете.
Умират и се раждат световете.
Война и мир във вечната борба
проправят път за нашата съдба.

ВЪРХОВНО Е ДА СЕ ЖИВЕЕ!

След всяка нощ настъпва ден,
след всеки ден нощ пак настава
и чувствам вечността у мен
с живота, който ми се дава.
Да бъдеш част от вечността,
от светлото и от тъмата,
от тази земна красота,
от устрема на кръговрата!
Това е сбъдната мечта!
Животът е реликва свята!
Неповторим е на света!
И чудото на чудесата!
Зората дава ми криле,
а-ха да литна над земята!
Море, балкан, небе, поле
са омагьосали нещата!
До залеза съм тъй щастлив,
изпълнен с радост, че ме има
и чувствам с всичко, че съм жив
през пролет, лято, есен, зима!
В нощта заспивам уморен,
сънувам сънища прекрасни,
зората срещам вдъхновен,
пред залез пак да се прехласна!
Гордея се, че съм човек!
Край мен животът песен пее!
В природата намирам лек!
ВЪРХОВНО Е ДА СЕ ЖИВЕЕ!

ЛЮБОВ НАД ВСИЧКО ДРУГО

"Ако си болен от омраза,
лекарството ти е любов!"
Предай нататък тази фраза
в живота труден и суров!

Дори врага недей да мразиш,
с усмивка блага го дари.
От зло доброто ще те пази.
На любовта благодари.

Защото само с нея можеш
да бъдеш истински щастлив.
С любов създал е дядо Боже
и този свят велик, красив.

С любов и обич всеотдайна
създава се човещина,
животът пази тази тайна
като вълшебна светлина.

Разкрий я от душата своя
и Бог ще те благослови!
Дори да си заслужил боя,
любов прави, любов прави!

В житейската ни панорама
любов да правиш е върхът,
ще дойде ден, когато няма
към нея да намериш път.

Но даже в грохналата старост,
в самотен и печален кът,
ще си припомняш тази сладост,
на нея се крепи светът.

Любов велика, вездесъща,
с възраждащ дух на пролетта,
най-чувствена и най-могъща,
на теб се кланя и смъртта!

Да, любовта е епопея!
Божествената красота!
Ще пишат винаги за нея
и ще я слави вечността!

НА БОРБА СЪС ЗЛОТО

Доброто на света е стожер.
Добро да прави всеки може.
С усмивка мила да го стори.
Така и злото ще пребори.

Добрите хора днес са много.
Това е вярно, слава Богу.
Но лошите макар по-малко,
в живота надделяват. Жалко!

Защо така се получава?
Доброто от сърце се дава,
заложено ни е в душата 
от мъдростта и красотата.

Отвътре то ни озарява
и винаги у нас остава
със своя дух, с човещината,
като искра от светлината.

От мрака после идва злото
и го приема обществото,
отваря му врати широко.
А то отплаща се жестоко.

Нима не знаят, не разбират,
че зло и глупост не умират,
когато с тях не се воюва
с дела, не само да се псува?

Народът да го проумее.
Добре човекът ще живее,
когато сам прогони злото.
Спасението е в доброто.

И ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТНОВО...

Когато детето се ражда,
родът му от радост ликува,
защото животът е жажда
на бебето да съществува.

И с първия плач обявява
на всички за своето ЕГО,
по бебешки то се надява
родът да се грижи за него.

Започва животът щастливо,
бебокът расте и нехае,
усмихва се весело, живо,
яде сладко, спи и играе.

Но скоро приключва играта
и малкото бързо разбира,
че тук загрубяват нещата,
че детството първо умира.

По този път всеки минава.
В един океан са съдбите.
И сам Господ Бог ги раздава.
Жестоки след туй са борбите.

Животът залага капана.
Събужда той звяра у тебе.
Ще плуваш докрай в океана,
забравил, че бил си ти бебе.

Напразно живял си с надежда.
Четат ти надгробното слово.
Животът смъртта го зарежда.
И всичко започва отново...

ЗА ТЯХ Е МОЯТ ВОТ

Добър човек съм. Знам. И се гордея!
Обичам и обичан съм баща.
Живея скромно, тъй както умея.
Ценя и уважавам три неща.

На първо място слагам красотата.
На второ е достойнството, честта.
На трето място е човещината -
бащата, майката на любовта.

За мен са веруюто на живота.
В сърцето мога да ги събера.
Гласувам им от дън душата вота.
За тях готов съм даже да умра.