Стихотворения от Магдалена Димитрова

МАГДАЛЕНА ДИМИТРОВА е от град Гоце Делчев. Емигрира в Канада със семейството си през 2007 г., където живее в гр. Мисисага. Пише от ученическите си години - в началото поезия и кратка проза, а впоследствие също новели и романи. Издала е романите "Съдба, наречена КОВИД" и "Алис" и стихосбирката "Само минавам през живота ти". Член е на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.

---

Българска жена  

 

Твойта усмивка на възел я сплетох,

със нея дръзко изметох небето.

А после пък грабнах облак прокуден

и вятър пришпорих, нейде заблуден.

 

Със твойте сълзи напълних морето,

вълните набръчках, тичат там дето

безкраят заспива със вик неразбран,

а ехото сипе закани без свян.

 

С твойта милувка отприщих Зората,

пустини затулих, преметнах вратата.

Прескочих пътеки, огради изтрих,

за пътища мислени стих преоткрих.

 

С твойта целувка запалих Луната,

хвърлих насън всяка дума изпята,

във теб се разтворих, нежна жена,

любима едничка, огряла деня!

---------------

Стената

Стената се изпречи изневиделица,

спъвайки краченето ми,

катерещо ново нанадолнище.

Тичах за оловна хапка въздух, 

с надежда да я провлача

към натежалите си дробове.

Срещащ непоканеното.

Драпаш за преодоляване.

Натрапва се пак като кошмар.

Прашна грамофонна плоча,

стенеща едно и също.

Но продължаваш.

Така трябва.

Или си мислиш в клише.

Но иначе зацикляш.

Оправдания...

--------------

Само минавам през живота ти

Само минавам през живота ти.

Да разроша косите ти като палав вятър.

Да парна лицето ти със слънчева целувка.

Аз само минавам.

Да ти кажа няколко думи.

Не ме моли.

Няма да остана.

Отбих се за малко.

Не се влюбвай в мен.

Защото боли.

Защото си отивам.

Но ще останат спомени...