Поезия
Антология
Стихотворения от съвременни български поети
/ брой: 190
Скъпи читателю!
Първи октомври е Ден на българската поезия. Затова в този брой на приложението за литература, изкуство и култура ти предлагаме да се докоснеш до лиричния свят на наши съвременни поети.
Приятно четене.
Атанас Звездинов
Дунавска балада
Левентът Дунав бърза, че отива
да изоре голямата си нива.
А тичат все подире му реките -
харесват го, задирят го горките.
След него тичат, всяка го желае
и колкото той повече нехае,
опитва всяка да го завладее,
за да забрави кой е и къде е.
Но той върви, като добър орач,
сякаш не чува песен или плач.
Ала не знае, че ги носи вече,
от тях обсебен, и на тях обречен.
Дори с езиците си най-различни,
те са неустоими, магнетични...
И го обзема някакъв покой:
Нима е той? Нима е вече той,
пленен от тези гласове неясни,
но влюбени, и затова прекрасни...
Пред нивата си спира омагьосан,
понесъл нещо и от нещо носен...
Прелива в нея придобита сила,
която изворите е спасила.
И без да се замисля и да знае
чия е тази сила, и каква е...
Боян Ангелов
Пожар
Не задълго и само веднъж
предвидимите мисли лежат
между спектър обвит от ръжда
и вълна разпростряна надлъж.
Нашироко съзрява пожар,
който пълни небесната твърд,
но сърцето остава без гръд
и в гръдта се вселява на звяр.
Същества зверовидни площта
разпределят надлъж и нашир,
и мечтата за вечния мир
ще остане за всички мечта.
Тежко пада и дълго боли
наранимата мисъл за теб
сред живота - отчаян вертеп,
върху който дъждец ромоли.
Валерия Велева
***
Отлетя от мен
и последната илюзия.
Долетяха ято гарвани
и изкълваха любовта.
Сега ти как ще сториш невъзможното -
да върнеш в мен илюзиите
и да събереш трохите,
останали от любовта?
Георги Константинов
Най-много...
На баща ми
В работа търсех късмета си.
Моят хляб не беше бял.
В тъмна гора без пътека
никога не съм вървял.
Не съм размахвал юмруци
за пари и за жена.
Не участвах в революция.
Не съм ходил на война.
Срещу подлости край мене
често надигах глас.
Но големите проблеми
уви, не решавах аз.
Бях на работно стъпало.
Не със фитнес стигах до пот.
Давах дух, напрягах тяло
за малко по-свестен живот.
Но така и герой не станах
в своя път сив и нелек.
Най-много за мен да кажат:
"Просто добър човек".
Даниела Добрева
За падналите долу...
Как така хлътнах в завоя на времето?
В някаква паралелна вселена...
Някой започна обратно броенето,
сенки от миналото тичат след мене...
Стана студено, мраз се отключи,
паднал ангел с мен се размина...
Един въпрос отдавна ме мъчи:
Навлязох ли вече в онази зима?
Виелица блъска в очите ми слепи...
Скитам по пътищата като прокудена...
В душата ми чакам пак да засвети
и ме болят крилете изгубени...
Ще успея някак да изхвърча от завоя,
наум си казах: "За мен помолете се!"
Небето засмя се с надеждата моя -
Ангелът паднал ми даде крилете си...
Иван Есенски
Урок по Вавилон
Град от кули - до небето,
че и по-нататък.
И във всяка
щръкнал е пророк
богоподобен...
И сами на себе си
се молим.
На един език говорим,
а на хиляди различни -
мислим.
Петър Андасаров
***
Как да прекрача прага на твойто самодоволство,
по гнилата дъска на мътните ти страсти как да премина?
Като щурчето от приказката - с присъщото му упорство
да приспиваш мързела с песен - и ти си ненадминат.
Как да живея на сянка - под слънцето на живота - недостойно,
когато съм тичал по сянка на орел, недостижим във висините.
Как да превия снага и да пълзя покрай блатното ти спокойствие,
когато ръста съм си мерил с върховете на планините!
Тенко Тенев
Спомен за Икар
В памет на Стефан Продев
Дълго ще болят очите
от спомена за слънце,
а полетът към него ще им спомня,
че са живели някога.
Така е. Винаги тъгуваме
за толкова отминали неща.
Отлитат облаци, отлитат птици.
И пролет сменя есента.
Остават спомени, деца,
които ще поемат радостта ни
и утре щедро ще я раздадат.
Живеем, дълбаем скала,
за да намерим извор някой ден...
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.
