ТЕНКО ТЕНЕВ е роден на 10 май 1951 г. в Ямбол. Завършва "Българска филология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" през 1976 г. и висше политическо образование през 1984 г. в столицата. Член е на Съюза на българските писатели, председател на Дружеството на ямболските писатели. Удостоен е с редица национални отличия. Стиховете му са превеждани на руски, украински, узбекски, испански, арабски, турски и английски език. Автор е на двадесет и шест поетични книги.
Прощаване с Джагаров
"В живота трябва да се втурнеш
с много любов и малко лудост..."
Франко Неро
Една бяла риза,
един черен перчем
и горящи от болка очи...
Къс от време.
Мотив за небе...
И приятел,
предпочел да мълчи,
вместо да падне на колене.
Една бяла риза,
един черен перчем
и горящи от болка очи...
...Един тъжен декември
и море, море от души
като длан
за последното сбогом.
------------------
Емисия
В памет на Никола Инджов
"И стало беспощадно ясно:
Жизнь прошумела и ушла..."
Александър Блок
Напоследък все "любими" новини,
умират велики писатели,
напускат ни скъпи жени...
И един жесток бич свети
с аметистова светлина...
Толкова много патриции,
толкова много пиршества.
А душата е гладна и стене
къде е празникът на духа,
всичко е вече бизнес -
и прокудена светлина...
Изкуството стъпва на пръсти,
то е с ранима душа,
която потръпва от злобата -
и от ранена светлина.
А колко малко ти трябва -
поглед, очи, синева...
...За да гледаш спокойно децата си,
в големия ракурс на деня!
-------------
Родният край
На Добромир Тонев
"Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне..."
Димчо Дебелянов
Той е заседнал в очите ни...
Като пръстен сърцето ни стяга,
когато я няма резедавата шир -
на полята ни...
Когато в една чаша
се е скрило небето на спомена.
И шепота тих на листата -
край Тунджа,
те мами към родния край,
където гроздето сладко се е навело.
И шепне на земята,
че ще се върнеш...
---------------
Трубадури
На Петър Караангов
"Бог е самотата на човека..."
Жан-Пол Сартър
Разграбиха душите ни безбожници,
понесли кръстове, хоругви...
А дяволски в очите им искри
на златото примамливия блясък.
...А вековете бели са поели
неистовата скръб на много хора,
които носят във сърцето си и Бога
и праведни са, без да го натрапват.
И идват светли, мъдри трубадури
на глас свещен, развели плащеници...
...И топлите им думи изведнъж
събуждат дъжд във нечии зеници!
-----------------
Жените на България
"Ти имаш устни като капка
и бяла лебедова шия.
Аз приближавам, свалям шапка
и почвам капката да пия..."
Александър Геров
Толкова хубави...
Толкова дивни.
Като тъмна медовина,
като вино - барут.
Кехлибар и злато,
ненагледни, чудни...
... Бели като мляко,
страстни като нощ,
вечни като Обич!
-------------
Между първия вик в утрото
"Когато отворите очи сутрин, първо помислете
каква велика привилегия е това да бъдеш жив,
да дишаш, да мислиш, да се наслаждаваш,
да обичаш..."
Марк Аврелий
Между първия вик в утрото
и последното цвете на залеза -
животът ни носи вихрено.
Мислим си само,
че държим юздите на времето.
А всъщност сме в плен -
на буйните му коне.
Зелено и синьо в мечтите си носим,
а всеки ден нишката своя преде.
Светлината от нас бавно изтича,
към небосвода върви...
...А в зеления ден,
в овалните шепи на времето -
бял извор пак ще звучи!