Стихове за препрочитане

Родина


Обичам те като жена
повлякла ме с безброй оглавници -
о, малка, хубава страна
на изпращелите държавници.
 
Все тъй си детски жалка ти
и в робство, и във независимост -
тъй - важно-весела - почти
измислена за Simplicissimus.
 
Обичам те като жена
със хиляди чаровни прелести -
о, бедна, хубава страна
на алчни, допотопни челюсти.
 
Как всички твои синове
от твоя образ са клиширани:
дългът към тебе ги зове
към непрестанно ампуширане!
 
И ако ний пък се кълнем,
че във борба за теб ще паднеме -
то знай, че ние не крадем,
защото няма как да краднеме!
 
Обичам те като жена,
която шепне обещания -
о, малка, хубава страна
на общогражданско мълчание!

Ох, тази последна строфа! Стихотворението "Родина"  Димитър Подвързачов пише точно преди 100 години, преди повече от 365 000 дни - през 1912 година. А и днес оглушаваме от това "общогражданско мълчание". Че не е доволство - не е, че не е ослушване - не е, не вярвам да е и робска психология. Подкупност? Страх? Знам, че първо вятърът изменя посоката, а след това ветропоказателят. Знам, че имаме честни граждани, които нямат страх и робски характер. Тогава? Защо тогава при явен шум в душите - мълчанието се стеле? Отговорете, приятели?

Димитър Подвързачов

Сине мой

Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да не се върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!

Сине мой, аз те благославям,
нека бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям -
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине -
ще живее в тебе, сине мой!

Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди,
вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил в бой,
дай живота си за края родни -
българин бъди горд, сине мой! 

Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна
дълг отечествен зове ме в бой -
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!                

Това е най-известното стихотворение на Стамен Панчев, което не значи, че неговите други творби за войната са по-незначими. Например в "Бойното поле" е изведен Христос сред безброй трупове, закрил с ръка очите си, а духът на злото с насмешка му шепне над рамото: "Друг друга любете".
    Приживе няма стихосбирка. По-късно негови приятели поети правят "С перо и меч".
    Но "Сине мой" остава голямото му постижение. Защо? Защото е изповедно, поетично безхитростно, чувствено. Внушенията в третата му част са и верую, и завещание, и съдбовност за всеки българин. Заслужава си да го препрочитаме на децата си.

Стамен Панчев



"За тоз глас ми копней душата."

Христо Ботев
 
 
Обичам ти тъжните песни, Народе!
Запей ми пак тихо, на жал,
как паднал прострелян в гората войвода
и как гурбетчия умрял;
как онзи Стоян към бесилото слизал
с усмихната кротко уста,
как Бойка му дала най-чистата риза,
да бъде левент и в смъртта;
как жадна жадняла жетварка в полето,
как рана хайдушка кърви;
как плакал дюлгерин и вдигал калето
все от комитски глави...
Запей ми, Народе, пак с тихата милост,
която в гласа ти звучи!
Запей ми, запей ми със тъжната сила
на своите сухи очи!
Не сухи! Ти плачеш, когато ги пееш.
От песните хваща те жал.
А нявга от песен по-страшно живееш,
но малко сълзи си пролял.
Мигар животът ти беше тъй лесен?
Животът така те смрази,
че само когато го чуеш на песен,
се сещаш, че имаш сълзи!
Когато във песен скръбта си излееш,
олеква събраната жал!
Народе, добре че умееш да пееш!
Как иначе би преживял?
 

Дамян П. Дамянов бе сред родените от втората половина на XX век поети. Не измисляше, не съчиняваше, а преживяваше. Изключителна наблюдателност, изострена чувствителност, умно и неочаквано обобщение. И всичко това изградено великолепно с майсторлъка на висок художествен критерий, с неповторима, само негова Дамян-Дамянова образност.
Неговото физическо страдание не нарушаваше мъжката му устойчива принципност. До последния си миг Дамян Дамянов бе българин и гражданин.

Дамян П. Дамянов



На М.К.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!                 
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Във всички религии любовта е приближаване до Бога, вдишване на страст, издишване на доброта, възхищение не от себе си, а от друг човек. Учени твърдят, че е болест с определен срок на действие, но най-големите й диагностици са поетите.
    С "Колко си истинска" завършва това стихотворение Христо Фотев и си мисля, че има успех само онази поезия, в която е налице истинност на чувството, където няма изкуственост на строежа на стихотворението, където има яснота, неподправеност и сливане с всяка дума. Така е при Яворов, така е при Ханчев, така е и при Фотев.

Христо Фотев

Подбор и коментар Николай Петев, из подготвената за печат поетическа антология "33 стихотворения за препрочитане"