Страната на Мандела гони чернокожи мигранти

На 8 септември група хора, въоръжени с тояги, проведоха поход в Йоханесбург, призовавайки африканските мигранти да напуснат най-големия град в Южноафриканската република (ЮАР). След демонстрацията, при която загина един човек, а петима бяха ранени, последва бурна седмица от смъртоносни атаки срещу африкански емигранти и като цяло срещу бизнеса, ръководен от емигранти. 

Насилието се засили още през август, когато силни ксенофобски настроения се разразиха в градовете Претория и Йоханесбург, в които са се установили най-много емигранти от различни африкански държави. Агресията на южноафриканци заплаши дипломатическите отношения на ЮАР с редица държави на континента, най-вече с първата икономика в Африка - Нигерия. През последните години нападенията срещу чуждестранния бизнес в ЮАР се превърнаха в "дежурно" явление, заради нарастващото неудовлетворение от увеличаващата се безработица, която в момента е с ръст от около 29% за десетилетие. Около 60 души са били убити при нападения срещу емигранти през 2008 г. и най-малко седем през 2015 г. Според Сомадада Фикени, политически анализатор от Южноафриканския университет, причините за вълненията са многобройни. "Комбинацията от проблема с чуждестранните граждани, обвинявани за много неща, които не вървят добре в страната, от правоприлагането, икономическите условия и недоброто управление, 

създава това циклично напрежение 

между чуждите и местни жители", споделя той пред "Ал Джазира" от Претория. 

Непосредствено след атаките от 8 септември нигерийското правителство изтегли посланика си от Претория и обяви, че няма да присъства на срещата на Световния икономически форум за Африка, която се проведе в Кейптаун в началото на месеца. В ЮАР живеят около 100 000 нигерийци. Съветниците на президента Мухамаду Бухари обявиха, че е взето решение за доброволно репатриране на нигерийски граждани от ЮАР поради заплаха за техния живот и безопасност. Авиокомпанията "Еър Пийс" предложи да превози безплатно всички нигерийци, желаещи да напуснат ЮАР и да се завърнат в родината. Повече от 600 нигерийци са пожелали да се възползват от тази възможност. Насилието предизвика още репресивни атаки срещу южноафрикански фирми в Нигерия и временното закриване на дипломатическите мисии на ЮАР в столицата Абуджа и в най-големия град Лагос. 

Целенасоченото невежество на правителството на ЮАР доведе до широк негативен отзвук не само в региона, но и в международен план. Страната на Нелсън Мандела, която бе вдъхновител на идеите за мир, равенство и просперитет сред африканските нации и която първа започна да пропагандира панафриканизма, днес се нарежда 

сред първите места на най-нетолерантни страни 

Разочарованието от неосъществените мечти оставят дълбоки рани не само у народа на ЮАР, но и в останалите нации на Черния континент. Като последица от ксенофобските атаки се появиха силни призиви за бойкот на ЮАР на целия континент. Замбия и Мадагаскар отмениха приятелски футболни срещи срещу Южна Африка, докато Танзания дори стигна до отмяната на всички полети до страната. 

Немалко влияние за изблиците на омраза от страна на южноафриканците към емигрантите в страната оказва и поведението на политическите среди, които използват ситуацията, за да извличат облага за себе си. Високото ниво на безработица в страната, както и липсата на икономически възможности ескалират в открита враждебност и агресия срещу чуждестранния бизнес. Това е така, поради убеждението на местните, че емигрантите крадат работните им места.

Специален пратеник на президента на ЮАР Сирил Рамафоса поднесе дълбоки извинения на нигерийското правителство след поредицата от смъртоносни ксенофобски атаки. Джеф Радеб, понастоящем министър на енергетиката на ЮАР, бе в Абуджа на 16 септември и да поднесе официално извинение за случилото се. "Инцидентът не представлява това, което ние (в ЮАР) отстояваме" каза Радеб, добавяйки, че южноафриканската полиция "няма да остави необърнат камък, докато не се открият виновниците за атаките." 

Изглежда, че засега дипломатическата криза между двете водещи икономики в Африка затихна. Освен стотиците нигерийци, които се завръщат в родината си, повече от 700 души от други страни, включително Малави и Зимбабве, потърсиха убежище в южноафриканските общински центрове.

Рухването на държавата на апартейда и въвеждането на демократичното управление през 1994 г. представляваше ново начало за ЮАР. Масово са засилиха надеждите, че създаването на демократичните институции ще наложи политика, която постепенно ще облекчи бедността и неравенството. Но петнадесет години от знаменитите събития, които позволиха на Нелсън Мандела да стане първият демократично избран чернокож президент на ЮАР, 

се задават критични въпроси за прехода 

на страната и за целите, заложени в нейните макроикономически програми по отношение на бедност и неравенство. На общо ниво еуфорията от 1994 г. се изправи срещу задълбочаващото се неравенство, нарастващата безработица, пандемията срещу СПИН и ширещата се престъпност. 

След първите демократични избори през 1994 г. партията Африкански национален конгрес (АНК) доминира на политическата сцена в страната. Първият мандат на правителството на АНК беше до голяма степен характеризиран от законодателни промени с цел създаване на нерасова и демократична държава. Правителството се стремеше към демократични политики и практики, за да осигури система на контрол и балансиране на правомощията. Това основно означаваше независимост на съдебната система, насърчаването и защитата на медийната свобода и отчетността на политическите институции. И макар че институциите на демокрацията са разработени и ролята на ЮАР на континента се засилва, предизвикателството за икономическо издигане на най-бедните южноафриканци остава основополагащо за успеха на прехода. Програмата за възстановяване и развитие и Стратегията за заетост и преразпределение не успяха да решат въпроса за икономическото развитие и устойчивия растеж. Ефикасността на тези програми остава спорна. Комбинацията от социални политики в някои области и на консервативна макроикономическа програма в други доведе до разместване на върха на класовата структура, но остави най-голямата част от населението точно там, където беше: маргинализирана, бедна и преобладаващо черна.

Високите проценти на престъпност и насилие причиняват широкото чувство на несигурност и страх, които подкопават доверието на хората в процеса на демократизация. Бедността в ЮАР има расови, полови и пространствени измерения, пряк резултат от политиките на последователните колониални, сегрегационни и апартейдни режими. Бедността е разпределена неравномерно сред деветте провинции. Провинциалните нива на бедност са най-високи за Източния нос (71%), Свободна държава (63%), Северозападен (62%), Северна провинция (59%) и Мпумаланга (57%), а най-нисък за Гаутенг (17%) и Западния нос (28%).

Идейните насоки на глобализацията като цяло са насочени към премахване на границите и различията не само между държавите, но и между отделните индивиди в политически, етнически и културен смисъл. В тази връзка от средата и края на 90-те години на миналия век започна преход към единно глобално цяло на света. Не можем да не отбележим, че паралелно с процесите на глобализация текат и други процеси, в определен смисъл негативни тенденции, чиито корени откриваме в проблемите, наследени от деколонизацията. Изглежда, че легитимният наследник на апартейда се явява ксенофобията. Континентът Африка, като цяло, е може би най-ярък пример за провала на глобализацията.