27 Септември 2020неделя17:42 ч.

Досега в конфликта загинаха 12 азерски военни, включително един генерал и един мирен жител. От арменска страна жертвите са четирима военнослужещи

ГЛОБУС

Страничен ефект от конфликта за Карабах

Етническата арменско-азерска вражда за региона изби на стотици километри като граничен сблъсък

/ брой: 137

автор:Юри Михалков

visibility 1249

Десет дни от началото на арменско-азерския граничен конфликт още не е ясно кой пръв е започнал, всеки случай двете страни все така сипят взаимни обвинения. Според арменската страна на 12 юли азерски военен джип с офицер и войник нарушил границата по незнайни и за арменците причини (двамата може да са действали и на своя глава). Последвал арменски огън и двамата отстъпили, зарязвайки джипа, но последвал и ответен азерски огън. Последвала и размяна през средващите дни на артилерийски удари, минометни обстрели и атаки с дронове, включително и върху граждански обекти. Хикмет Гаджиев, съветник на азербайджанския президент Илхам Алиев, уверява, че първи са започнали арменците, които още преди случая с джипа са прехвърляли тежка военна техника и жива сила до границата, което Баку оценява като доказателство, че артилерийският обстрел на Армения е бил подготвян предварително. 

Но президентът Илхам Алиев отхвърли арменската версия като "много неумна", защото няма армия в света, която да предприеме нападение с двама военни на един джип. За него тази версия цели да се прехвърли вината върху страната му.

Очевидно става дума за най-рутинен инцидент, типичен за военните конфликти по света, при който може да се приеме, че двете страни са еднакво и прави, и грешни.  Явно горещата арменска кръв е възприела не съвсем адекватно и може би панически граничното нарушение на уазката с двамата военни като опит за диверсия, атака или пък подготовка за мащабна военна операция. Но от друга страна, азерите би трябвало да са нащрек и да не допускат такива нарушения, като се знае, че буквално на косъм виси въздържането на двете страни от военен конфликт и дори пълноценна война.

Обяснението, че разпалването на конфликта се дължи на рутинен граничен инцидент звучи най-правдоподобно за един страничен наблюдател.  

Трябва обаче да се знае, че сегашните военни действия не са за региона Нагорни (Планински) Карабах, заради който двете страни са в конфликт още преди съветския разпад и дори воюваха през 1992-1994 година. Това всъщност е най-продължителният конфликт в постсъветското пространство, коствал живота на 30 000 души. Това е арменски анклав на територията на Азербайджан, който се отдели от него и се самопровъзгласи през 1991 г. като Нагорно-Карабахска република, призната единствено от Армения.

Сегашното напрежение е по границата между два съседни района: Тавуш в Армения и Томуз в Азербайджан. Те се намират в северните части на двете страни, граничат и с Грузия, а Нагорни Карабах е на 300 км на юг и обстановката там е спокойна. Въпреки действащото примирие, по арменско-азерската граница често стават престрелки и спречквания, включително и в сегашния граничен район. Но последният сериозен военен сблъсък там е бил чак през 2012 година, както припомня в руските медии спецът по Кавказ Николай Силаев. 

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ФОН

Показателна е политическата и обществена обстановка в двете страни отпреди конфликта. Армения втвърди позицията си последните две години при новия проамерикански премиер Никол Пашинян,  взел властта в резултат  на цветна (по-точно кадифена) революция, подстрекавана и отвън. Не случайно той назначи на високи постове лица, свързани с организациите на Джордж Сорос. Твърди се, че военното ръководство на страната промени доктрината за националната сигурност, заменяйки  отбранителния стил за водене на боеве с настъпателни действия на фронта. Нищо чудно инцидентът с азерския джип да е бил възприет от военната върхушка в Ереван като повод да изпробва на терен новата доктрина и да заеме нови позиции. Твърди се още, че властта на Пашинян е сериозно разклатена заради противоборството с  опозицията, неизпълнените обещания и несправянето с коронавирусната криза. И това е накарало Ереван да разпали сегашният военен сблъсък, за да отвлече вниманието на обществото от идеите за отстраняването на Пашинян. 

Азербайджан пък е заподозрян, че сегашното изостряне може да е свързано с плановете му да извърши ново "голямо нахлуване вече на карабахското направление", както предположи пред РИА-Новости арменският посланик в Русия Вардан Тоганян. След мащабни военни учения през май военното министерство в Баку заяви, че ако за възстановяването на азерския контрол върху Нагорни Карабах се наложи използването на военна мощ, мерките ще бъдат "съкрушителни и разрушителни", а "противникът ще понесе огромни загуби и това ще доведе до пълното му поражение". Тогава Илхам Алиев заяви, че карабахският конфликт трябва да намери своето решение изключително в рамките на териториалната цялост на Азербайджан. Освен това Баку укрепва граничните райони, където строи нови пътища, военни съоръжения и разполага военни части, което очевидно е безпокояло Армения. 

Има обаче и контрадоводи. Илхам Алиев припомни, че е поверил охраната на границата с Армения не на армията, а на граничната служба, което е свидетелство, че Баку няма планове за нахлуване в Армения. Там също си дават сметка, че едно нахлуване ще изправи Азербайджан срещу Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ), в която членува Армения плюс Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Баку не е заинтересован от това. Отделно Илхам Алиев категорично отхвърли призивите за мобилизация и война срещу Армения, каквито се носеха на демонстрациите в Баку след разпалването на сегашния конфликт.  

Изданието EADaily разкри непознати, но красноречиви подробности от политическата кухня в Баку.  Напоследък Алиев, който е главнокомандващ азерската армия, е бил подложен на "колосален вътрешен натиск, скрит от широката общественост". Натискът идвал от генералитета и от клана Пашаеви, който от дълго време е част от властта в най-голямата държава в Южен Кавказ. Те убеждавали Алиев да започне война за връщането на Нагорни Карабах, възползвайки се от конюнктурата: нестабилното положение в Армения след "кадифената революция и от "сериозно влошените" отношения между Ереван и Москва при Пашинян. Алиев обаче не би убеден, че часът Х е настъпил. "Той се придържа към линията на последователно натрупване на такъв ударен потенциал на азербайджанска армия, които би позволил провеждането на успешна мълниеносна кампания в Карабах", твърди изданието. Затова позволява на генералитета само мащабни военни учения, в които да отработват такава кампания, а също войнствени изявления. Очевидно президентът е имал право, ако се съди по азерските жертви от сегашния сблъсък - 11 загинали военни, от които цял генерал.  Докато Армения дала само 4 жертви и без генерал. Кой знае обаче дали случаят с джипа не е бил номер, чийто конци са били дърпани именно от генералитета и споменатия клан.

ПОЗИЦИОНИРАНЕТО

 

Сегашният военен конфликт налага нееднозначни и разнопосочни оценки както за Армения и Азербайджан, така и за други държави и международни фактори, които са замесени или имат отношение към него. Политическото позициониране на Армения предизвиква твърде противоречиви впечатления. Те обаче са породени от поведението на управляваща клика начело с прозападния Пашинян. По обясними исторически причини ние, българите, изпитваме силни симпатии към арменците като един страдалчески и християнски народ. Но трябва да се знае, че ролята на Пашинян е, меко казано, пакостническа и недалновидна. Да, на четвъртия ден от конфликта Ереван се обърна към Москва да съдейства за нормализирането на обстановката (това направи и Баку), но за две години управление Пашинян влоши отношенията с Москва, за да вкара страната си в антируския геополитически лагер, въпреки историческата й обвързаност с нея. Понеже Армения е членка на ОДКБ, Ереван поиска като съюзна държава да се задейства член 4 от договора за защита на Армения срещу Азербайджан. Въпреки че Пашинян се обявяваше за излизане на Армения от ОДКБ, преди да вземе властта. Че арестува по политически причини арменския генерален секретар на организацията ген. Юрий Хачатуров, който е бивш арменски военен министър и е воювал в Нагорни Карабах. Че дълго време блокираше и назначаването на новия генерален секретар. ОДКБ обаче отказа да задейства въпросния механизъм, защото не видя в действията на Азербайджан заплаха за териториалната цялост на Армения. Това определено бе шамар за Ереван. Организацията само призова двете страни да спрат военните действия и да се върнат към спазването на примирието.  

Руски и азерски наблюдатели и медии заподозряха Пашинян, че търси повод да сблъска ОДКБ с Азербайджан или да предизвика по-мащабен конфликт между бивши съветски републики и така да навреди на руското влияние в постсъветското пространство. Имаше и предположения, че той търси повод наистина да излезе от ОДКБ, след като тя няма как да изпълни желанието му за помощ. При всички случаи Пашинян дискредитира арменската кауза за Нагорни Карабах, която от морална гледна точка изглежда справедлива, доколкото става дума за обединението на един народ. В историята си нашата страна също е минавала през такива драматични, а и направо опустошителни етапи.

Трудно е да се приеме, че Азербайджан е искал да завземе арменски територии, в Баку си дават ясна сметка, че това наистина би противопоставило страната срещу ОДКБ. Но това не означава, че страната не се подготвя за военно решение на карабахския проблем, ако реши, че диалогът е изчерпан за регулирането му. И това военно решение Баку не е склонен да отлага дълго, колкото и Илхам Алиев да е смятан за трезв и умерен президент. Но ако Баку предприеме военни действия срещу Нагорни Карабах, това трудно може да бъде осъдено като агресия, защото ще иска да възстанови суверенитета и териториалната си цялост. Международното право е на негова страна.

ВЪНШНИТЕ ФАКТОРИ

От международните фактори най-важна е ролята на Русия. Зад стандартната за такива случаи нейна реакция като призиви за незабавно спиране на военните действия, преговори за охлаждане на военното напрежение, се открояват и други особености на нейната позиция. "Пикантността на ситуацията е в това, че сега Москва има много по-добри отношения с Баку, отколкото с Ереван. Но Ереван остава съюзник по линия на ОДКБ. Трябва ли Русия да изпраща свои войски за спасяването на прозападния Пашинян?", пита не без основание изданието "Взгляд". Припомня се също, че отношенията на Путин с Алиев са много топли и миналата есен двамата участваха заедно в Сочи на поредното заседание на доста авторитетния политически клуб "Валдай".

В същото време Русия държи военна база в Армения, а първият вицепрезидент на Академията на геополитическите проблеми и д-р на военните науки Константин Сивков напомня пак пред "Взгляд", че "ако възникне  ситуация, близка до разгром на Армения, руските военни все пак ще се застъпят за нея. Ако се смята, че Пашинян е прозападен лидер, то Илхам Алиев е дори повече прозападен, а освен това е и протурски". Ясно е, че конфликтът между двете задкавски държави не отговаря на интересите на Русия, но тя се стреми в случая да бъде равноотдалечена от тях, за да не бъде обвинена в пристрастност. Според наблюдателите приоритет на Русия е да не допусне трети стани да започнат разиграването на азербайджанската или арменската карти. 

А такива кандидати има. Едната е Турция, която вече изрази еднозначна подкрепа за Азербайджан, а и събира наемници в контролираните от нея райони  в Сирия, за да ги хвърли срещу Армения. Някои наблюдатели смятат, че Анкара е подстрекавала Азербайджан към конфликт с Армения, което е съвпаднало  с решението й да превърне християнска храм-музей "Света София" в джамия. Макар да изглежда уместен контрадоводът, че намесата на Анкара в нов въоръжен конфликт ще й дойде твърде много след участието й в Ирак, Сирия и Либия и конфронтацията й с Гърция, Кипър и ЕС. Но при президента Реджеп Ердоган много разумни неща изглеждат неразумни.

Другият кандидат би трябвало да бъде Вашингтон, но въвличането му в "гореща точка" далеч от САЩ не влиза в дневния ред на президента Доналд Тръмп. Макар че това въвличане може да се случи, ако кандидатът на "дълбоката държава" Джо Байдън победи Тръмп на 3 ноември.  Освен това Азербайджан предупреди, че съществуват сериозни рискове за сигурността на газовите и петролните му доставки за Европа заради избухналите военни действия на границата с Армения. Няколко важни трасета минават близо до района на бойните действия. Не ще и съмнение, че ако не Тръмп, то поне представителите на "дълбоката държава" из коридорите на властта във Вашингтон,  ще се опитат да разиграят някоя от картите срещу Русия под благовидния иначе довод за сигурност на енергодоставките за Европа. 

Многостранният формат, ангажиран с регулирането на конфликта между Азербайджан и Армения, е ОССЕ и по-конкретно Минската група с 12 страни-участнички, чийто съпредседатели са Русия, САЩ и Франция. Ротационният председател на ОССЕ, албанският премиер Еди Рама, вече изрази безпокойство от конфликта и призова двете страни към мирното му регулиране. На свой ред те изразиха пред Минската група готовност за диалог, първо те трябва да върнат наблюдатели на ОССЕ, които навремето прогониха като безполезни. Впрочем, Пашинян вече се изказа за мониторинг на ситуацията.  

В същото време битува мнението, бе ОССЕ не може да се справи с конфликта. Засега най-активната държава, ангажирана с противоборството, остава Русия. На другата съпредседателка Франция явно не й е до карабахския конфликт при толкова проблеми в ЕС и е оставила Русия да движи нещата.  

Наблюдателите са на мнение, че сегашният конфликт няма да прерасне в междудържавна война.  Ако военно Армения е по-подготвена за краткосрочна война, в дългосрочен план плюсовете са за Азербайджан, който има далеч по-голям икономически потенциал. Към това трябва да се добави и друго съображение. За Армения един граничен конфликт ще разводни военния й потенциал да отстоява каузата за Нагорни Карабах. Същото съображение важи и за Баку - ангажираността му в гранична война ще отклони ресурси от плана за мълниеносна операция по възстановяване на суверенитете му над Нагорни Карабах. Може да се окаже, че в такава война той ще си изгърми патроните предварително. 

Сегашният граничен  двубой стои като страничен ефект от арменско-азерския конфликт за Нагорни Карабах. Ако е логично да смятаме, че сегашните военни действия са на път все пак да спрат, не по-малко логично е да предположим, че една война за самия Нагорни Карабах изглежда неизбежна.  

Катастрофа край Бургас, три тира се удариха

автор:Дума

visibility 26

Дете бе прегазено на паркинг в София

автор:Дума

visibility 127

БСП поема курс към спечелване на парламентарните избори

автор:Дума

visibility 165

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 651

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 723

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 437

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 182

Армения обяви военно положение

автор:Дума

visibility 7

Армения и Азербайджан пред война

автор:Дума

visibility 147

Самолет катастрофира в Украйна, десетки жертви

автор:Дума

visibility 1769

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 1403

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 384

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 654

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ