Странният президент

В деня на клетвата на новия президент Плевнелиев в пустинята Сахара заваля сняг. Сякаш и природата ни напомни колко странен бе този избор, с който пак влязохме в политическата книга на Гинес. На възможно най-политическия пост в държавата сложихме възможно най-неполитическия човек. Човек, който от две години и половина твърдеше, че е експерт, а не политик. Човек, който научи за номинирането си за най-високата и най-политическата позиция в страната в 12 без 5 от своя ментор, по публичното признание на самия ментор. Това назначение толкова изненада бъдещото първо семейство, че първата дама абдикира още преди да бъде коронясана, и оттогава напразно е издирвана от цялото репортерско войнство.
Разбира се, не бива да се отрича амбицията на един човек да се реализира в живота, включително и в политиката. Особено ако тази амбиция е позитивна и градивна. Но ако на политическия пост министър е допустимо по изключение да бъде назначаван експерт, то това за президент е доста странно.
Желев, Стоянов и Първанов бяха отчетливи политици. Единият - дългогодишен председател на СДС, другият - на БСП, третият - от елита на СДС. Харесвани - от едни, нехаресвани - от други, като ярки фигури в държавата будеха различни чувства и мисли. А както подхвърли един мъдър професор от левицата, новият президент не буди нищо. Което за държавен глава е странно. 
Изключително странна бе и протяжната му програмна реч в парламента. Тя, както отбелязаха всички коментатори, бе за глава на изпълнителната власт, насочена към проблеми до 2020 г., за чието решаване той няма правомощия. Освен ако не цели след мандата да се кандидатира за министър-председател... А докато новият президент чертаеше светлото бъдеще в следващите петилетки, когато Азия ще профучава към Европа през нашите древни земи с най-малко 200 км в час, неговият изпълнителен директор Б.Б., който има правомощията да превърне тези смели мечти в реалност, цъкаше по джиесема, говореше с Цв.Цв. и въобще едва прикриваше досадата си, граничеща с пренебрежение. Не е трудно да се прогнозира, че до 6 месеца ще настъпи разрив между свръхамбициозния президентстващ експерт и неговия патрон, който де факто го назначи на поста.
Държавният глава се изяви на клетвата си изцяло като експерт - прагматик, което е много странно. За държавен глава е абсолютно противопоказно да се провъзгласява за прагматик. Държавният глава носи огромна символна власт. Той трябва да излъчва мъдрост, обаяние, безкористност. А в нашия случай имаме президент експерт-строител и инженер. Над всяка негова среща, над всеки подбор на предприемачи в президентските делегации ще витае съмнението (сигурно напълно неоснователно, но все пак съмнение), че може да се поддаде на изкушението да ги използа в угода на замразените му компании или за трите действащи фирми на абдикиралата първа дама, но законна негова съпруга. Нали е прагматичен човек... Ето защо да кажеш, че ще бъдеш прагматичният президент, е красив автогол. Прагматизмът не може да е обединител на нацията. Идеалите и примерите обединяват народите. Странно, че един държавен глава не знае това. Прагматиката е задължителна за бизнеса, за изпълнителната власт. За държавен глава трябва да се издигнеш далеч над прозаичния прагматизъм. Да станеш символ и пример за нацията.
В първата си реч новият президент очерта в мрачни краски страната като най-бедната и най-корумпирана в Европа. Очевидно в такава страна е нормално Б.Б. да е цар, а Р.Пл. - президент.