Стрелба напосоки
/ брой: 163
Майките, изоставили децата си, да носят наказателна отговорност. Това е новата идея на социалното министерство. Очевидно - недоизбистрена и недонатъкмена. Ясно е едно - слага се знак за равенство между жена, родила дете, за което не може/не иска да се грижи, и крадеца и убиеца.
Как ще бъде наказана жена, която не желае да се грижи за детето си? В затвора ли ще бъде вкарана? А какво ще стане с детето, което е родила и за което не желае или не може да се грижи? И то ли ще иде в затвора? Отговор на тези въпроси няма. Не за друго, а защото той е много труден.
Не ще и дума, приютите за изоставени деца у нас са прекалено много. Не ще и дума, че и у нас още живее стереотипът "Ще го родя, пък държавата да се грижи за него". Но значи ли това, че правителството, като си е поставило задача до 2-4 години да се освободи от домовете за изоставени деца, трябва да препълни женските затвори? Защото все пак и едното, и другото струва пари. По-важното е, че отново ставаме свидетели на обичайната практика - преливане от пусто в празно.
Иначе новини за медиите се произвеждат - първо забраняват изоставянето на деца, а сега - заплашват майките едва ли не със затвор.
А самите нежелани деца вероятно ще бъдат изоставяни като в латиносериалите пред черкви, в дворовете на богатите или просто ще бъдат изхвърляни в контейнерите (по нашенски). Има и вариант да не ги изоставят, но да се "грижат" за тях така, че да ги научат да просят, да крадат, да вземат наркотици. И каква ще е тогава ползата на обществото от това неизоставяне да децата?
Не ще и дума, че всяко дете - желано или не, изоставено или обичано, има право на живот в семейство. Не ще и дума, че най-цивилизованият начин е приемната грижа. За добро или зло нашето общество комай не е съвсем подготвено за това. Българинът като че ли все още не е склонен да гледа на детето като на личност с правата и отговорностите, които има тя пред обществото и най-вече пред себе си. Може би и затова толкова много са непълнолетните майки у нас.
Иначе, кажи-речи от 10-11 години, социални работници убеждават майките да не изоставят децата си, опитват се да им помогнат материално и да ги покрепят и морално. Уви! Резултатите все още не са задоволителни. Значи проблемът не е само и единствено в майките, които изоставят децата си. Нито в обществото. За решаването му обаче е необходимо нещо повече от стрелба напосоки и в тъмното.