Сутрин, в мъглата...

Георги Константинов

Аз не зная дали помъдрявам...

Но от ден на ден ставам 

все по-мълчалив.

Само нощем разделям 

зърното от плявата

и тогава решавам

кой е прав, кой е крив...

И геройски посочвам 

кой ни граби и дерибейства.

Ала мислено. Само когато

другите спят.

А щом звънне будилникът,

гневните мисли сресвам

и поемам безмълвно

по същия 

вчерашен път.

Знам, че има в тълпата

и други такива герои на тъмно...

Ала денем, и те като мене -

щом се съмне

безмълвно в мъглата вървят.