Стихотворението
Сутрин, в мъглата...
/ брой: 147
Георги Константинов
Аз не зная дали помъдрявам...
Но от ден на ден ставам
все по-мълчалив.
Само нощем разделям
зърното от плявата
и тогава решавам
кой е прав, кой е крив...
И геройски посочвам
кой ни граби и дерибейства.
Ала мислено. Само когато
другите спят.
А щом звънне будилникът,
гневните мисли сресвам
и поемам безмълвно
по същия
вчерашен път.
Знам, че има в тълпата
и други такива герои на тъмно...
Ала денем, и те като мене -
щом се съмне
безмълвно в мъглата вървят.