"Светът е все такава жива книга..."

Пенчо Чернаев

Толкова хубави думи съм слушал за Нели Дечева, че се притеснявам дали написаните тук редове ще се приближат поне до създадената вече представа за нея. Не ми остава нищо друго освен да изрека познатото, но безусловно вярно: Тя е родена поетеса!

Още навремето Дора Габе е видяла, че от стиха й "лъха нещо ново, нещо младо".

Присъствието й в литературния живот днес е осезаемо. Нейните творби, публикации и книги доказват това. Стиховете й носят вълнения на душите, тревожат мислите и сърцата, както се изразява тя в новата си стихосбирка "Ако покоя разтревожа".

Прави впечатление одухотворената образност на поетесата: смрачените облаци надуват гайди; цъфналите вишни ръсят смях; дочува се шепотът на святкащ сърп; бурите са необрани... Нели Дечева се движи уверено в словесните жита и сред "хармана" от книги. В отронените стихове въздишка по въздишка "излива" душата си, изплаква горчивите обиди на съдбата. Поетесата вижда делничното лице на "чудото-живот", когато изгревът меси хляба на деня, а вечер лъчите изчезват по плочките на залеза. Светът за нея е слънчева палитра, жива книга, която тя непрекъснато изследва и неуморно търси "ключалката" към сърцето.

Поезията на Нели Дечева не е само чувства и преживявания, а още изстрадани мисли за съвремието, за Деня, за Човека, който вярва, че му се полага щастие, за Света, в който често истини с лъжи разменят местата си, дяволи пеят ангелски песни, а Животът и Смъртта постоянно се надбягват. Така силно, обобщено тя представя нашето време. Дуелът на Доброто със Злото е неизменно в стиховете й.

"Ако покоя разтревожа" разкрива света на авторката в неговата съкровеност и интимност, с неговите тихи бури и пристанищни заливи. Безпокоят я въпросите: по коя пътека истинска да тръгна, как с доброта да лекуваме душата, умирането за какво е, щом битието е изпълнено с хора зрящи, но сърдечно слепи. Книгата изразява вълненията на поетесата за човешките проблеми, страдания и мъки. Светът продължава "да яде, да шуми и да смуче", но вековечните пориви за щастие остават. Само невъзвратимото време "с безформените му истини" върти на съдбата нишките и затваря кръга на дните ни, където в "дългата тишина" си отиват нашите близки...

Някакъв благороден артистизъм владее стиховете на Нели Дечева:

Застанала на прага на века,

съзирам пролетта да се задава -

как само пада нейният шлейф,

как се изпълва със зелено всичко

и как се буди моята земя...

В строфите й има прекрасни картини: врабчето, което подскача под зеления дъжд на тротоара; птиците, които в небето своя образ чертаят; градоносният дъжд, който "удря, бие и рие" без жалост земята...

Посвещенията на поетесата са емоционални откровения, послания към човека, за когото са отправени. Те са разговор именно с него. Силно впечатление оставят диалозите й със Стефан Продев, Ламар, Севелина Гьорова, Жечко Попов, Благовеста Касабова...

Патриотичните мотиви заемат значителна част от творчеството на Нели Дечева. Родолюбивото чувство у нея не е декларация, а сърдечен изблик за единствената ни Родина, защото "друга такава няма". Родовата памет на авторката е силна. Дядовският корен е непобедимата мачта, към която сме превързани, а именно аленото е цветът на свободата. Затова тя пише за Паисий и Апостола, за Шипка и за Втори юни, когато живите с мъртвите разговарят. Българската княгиня Райна е ушила "знаме на живота". Под земята пътуват вековете, знае авторката, сълзата на историята пари, а героите, от светлина родени, вървят към светлината.