Светлорозово бъдеще

Вече са представени очертанията на поредната  българска пенсионна реформа. Обещан ни е "скок" на пенсиите, но чак през 2028 г. Обещано ни е нулиране на дефицита в НОИ, но чак през 2036 г. Е, да не бъдем алчни да искаме повече. Само че работата е там, че очертаното светло бъдеще е като сграда без основи. Защото отправната точка са сегашната пенсионна система, сегашните доходи, сегашната инфлация, сегашната потребителска кошница, сегашният гарантиран минимален доход от 65 лв., който не е променян от 2008 г...
Стъпките за увеличаване на възрастта за пенсиониране очевидно изпреварват нарастването на продължителността на живота. А какво правим, ако т.нар. автоматичен механизъм за определяне на възрастта за пенсиониране покаже, че тя трябва да е по-ниска от приетата от политиците?
Какво точно означава стабилност на НОИ? Или адекватност на пенсиите?
Така погледната, реформата става категорична гаранция, че след 15 години не само пенсионната система ще е на изходната си точка към днешна дата. След 15 години, когато хората по белия свят ще имат и по-високи доходи, и по-добро здраве и условия на труд и на живот, и по-добро обществено положение, българите пак ще се пенсионират с възможно най-ниските пенсии, защото няма рационална перспектива за по-добри възнаграждения. Отделен е въпросът, че днес никой от управляващите не казва на хората откровената истина. Всеки може да си отговори защо.
Примамливо е обещанието, че след 13 години пенсиите ще са с 40% по-високи от днешните. Но дали ще отговарят на общоприетото по света правило да са около 70% от дохода, получаван от човека като заплата, докато е работел? Само дето някой забравя да прогнозира колко ще струват хлябът, киселото мляко, токът, парното и лекарствата през 2028 г. Не говорим за дрехите, обувките, а още по-малко за театрите и книгите. При това положение е ясно и за слепеца, че българската бедност, и то не само при пенсионерите, е програмирана още от тази година да бъде мултиплицирана в следващите поне 15 години. И най-лесното ще бъде и тогава, както стана и сега, политиците да ни обясняват как "ама то... видите ли нещата се промениха, пък пенсионната система май не беше добре измислена преди 15 години, нали разбирате..."    
Ясно е едно - евентуалните стъпки, които ще представляват пенсионната реформа, в по-голямата си част щадят бизнеса!
Ако това е лявото мислене на един съвременен български социалдемократ, то очевидно ненапразно премиерът Борисов не пести искрените си похвали за добре свършената от социалния министър работа по отношение на пенсионната реформа. Защото дори социалният министър на ГЕРБ от предишното управление не успя да направи толкова дясна реформа. Кой ли беше казал, че социалният министър в едно правителство винаги е опозиционерът?