Световната банка ще ни прави стратегиите за образование и наука

Световната банка ще получи от България 2 794 189 евро (5 588 378 лв.), за да ни консултира в подготовката на Стратегическа рамка за образованието у нас до 2030 г., да анализира публичните ни разходи за наука и да ни даде насоки за политиките и инвестициите ни за наука. Това предвижда проект за Споразумение между МОН, изпълнителната агенция към МОН за оперативната програма за наука и образование (ОПНОИР) за 2014-2020 г. и Международната банка за възстановяване и развитие (част от Световната банка), което бе одобрено от правителството миналата седмица. Банката ще помогне също в подготовката за нова оперативна програма за наука и образование за периода 2021-2027 г. Консултантската помощ ще е за период от 22 месеца, а парите ще се вземат от частта "Техническа помощ" на ОПНОИР и от бюджета на МОН.

Ето на това му се вика болен здрав носи. Бедна България ще плаща на пребогатата банка с европарите, предназначени за още по-бедната ни наука, за да може чуждата институция да ни каже как и в каква посока да развиваме знанието у нас. То би трябвало да носи ползи в специфичните национални условия и нужди, а не в някакъв общ "световен" калъп. Първият въпрос е, щом МОН не знае как и какви стратегии да планира в областите, които са му работа, и като ще наема чужденци да ни поучават, защо не потърси поне сведущите професионалисти от организациите в Европа, занимаващи се с наука, ами се обръща към една финансова институция? Отговорът е ясен, защото не за първи път това министерство ще слушка съветите на Световната банка. Помним как през 1999 г. премиерът Иван Костов упражни огромен натиск върху тогавашния министър проф. Димитър Димитров да подпише заем от банката, взет срещу съвета МОН да закрива по 600 училища годишно, понеже в малките селища те били неефективни от финансова гледна точка. Трябвало да се спестят пари, за да има повече за тези училища, които ще останат! Забравена е вече тежката битка, докато този порочен договор с банката бе прекратен, след като нанесе достатъчно щети на образованието ни. Закрити бяха малки училища, десетки селища се обезлюдиха. Защото такава е финансовата философия на СБ - преструктурирайте, закривайте, пестете от училища, от вузове, от институти; от децата, от учителите, от учените; пестете от дейности като образование, наука, здравеопазване, чиято полза и смисъл за обществото обаче изобщо не може да се сведе до парите. 

Впрочем, хиперболизирането на ролята на фиска при всичките правителства на Борисов (като се започне от великия Дянков) доведе социалните дейности в България до хронично недофинансиране и катастрофа. Във финансирането на образованието и науката вече сме на предпоследно и последно място по процента от БВП, който се отделя за тях. А нека си спомним и това, че през 2012 г. правителството ни даде пари от еврофондовете по Споразумение със СБ за консултации по иновациите. През август 2015 г. пък тогавашният кабинет "Борисов" подписа договор със Световната банка за анализи и консултации за "подобряване на качеството на българската образователна система". Дали от тези консултации не произтече малко по-късно новият училищен закон на ГЕРБ, чиито гнили плодове тепърва ще берем. И още нещо - през юли 2016 г., когато министър в МОН бе Меглена Кунева, поредният кабинет на Борисов, планира от новата оперативна програма за наука и образование, която България най-сетне поиска и получи (последна в ЕС), да се дадат 250 000 евро на Световната банка за консултации... Сега просто намерението се изпълнява.  

Възниква и друг въпрос. Средствата в частта "Техническа помощ" в ОПНОИР са от Европейския социален фонд и са предназначени за укрепване на административния капацитет на органа, управляващ програмата, за подобряване на материалната база, за обучение на експерти за управление на програмата и на проекти, за вътрешното наблюдение на изпълнението й и пр. Т.е. идеята e да се укрепи националният капацитет за постигане поне на средното ниво в ЕС. При това, тези пари изрично са предназначени за "ПО-СЛАБО РАЗВИТИ РЕГИОНИ" на Евросъюза. Т.е. дават се пари на по-изостаналите райони в ЕС като нас да се сближим поне със средното равнище в общността. Едва ли някой в Брюксел си е мислел, че европарите за слабо развития регион на България ще отидат в... Световната банка. Плюс това има строги правила за изразходването им, бенефициентите се отчитат стриктно през 6 месеца и има куп европейски органи, които проверяват изпълнението. А ако чрез Управляващия орган (в случая изпълнителната агенция към МОН) бенефициент на средства стане чуждестранна институция - като Световната банка например, банката трябва да сключи с Европейската комисия т.нар. споразумение за проверки. А Еврокомисията може и да не одобри такъв харч и да не преведе парите... Това пише в правилата на ОПНОИР. И тогава похарченото си остава за сметка на националния бюджет. 

А има и още нещо - никаква тайна не е, че докладите на Световната банка се пишат в България, от нейни български служители. Ако те са безотговорни към българското образование и наука, ако просто го мразят или робуват само на рестрикциите, които са тъй обичани от финансовите министри на бат'Бойко, се случва това, което стана през 1999 г. - закриване на училища поради "неефективност". С една дума, зад паравана на Световната банка и измивайки си ръцете с нея, българи превръщат образованието и науката в роби на парите и на личните си възгледи. Дори се е случвало шефове на банката да пристигат на пожар у нас да спират уж нейни доклади, след сигнали и възражения от институции, субективно обявени за "лоши".  

Споразумението с банката подлежи на ратифициране. Има ли у нас хора с разум в главите, които могат да го спрат?