Световният елит е полудял. Инвестираме в смърт с настървението на наркоман

Павел Ваклинов


Два трилиона и осемстотин милиарда. Толкова струва модерната човешка месомелачка само за една година. Прочетете го пак и се опитайте да го осмислите, преди да си пуснете поредния захаросан сутрешен блок.
(Източник: https://www.sipri.org/media/press-release/2026/global-military-spending-rise-continues-european-and-asian-expenditures-surge)

Световният елит е полудял. Официалните доклади на Стокхолмския институт SIPRI не лъжат – човечеството е похарчило близо три трилиона долара за барут, ламарини за убиване, ракети и дронове. Инвестираме в смърт с настървението на наркоман, който си разпродава покъщнината за следващата доза. Всяка секунда милиони долари изтичат в джобовете на дебелите чичковци от военно-промишления комплекс, които пият уиски в петзвездни кабинети, докато кроят планове коя точно държава да изравнят със земята утре.
И на този фон излиза Световната банка с някакви смешни, наивни сметки: „Ако вземем пет процента от тия пари... само пет процента... можем да дадем на цялата планета пътища, питейна вода, ток и интернет.“
Пет процента, бе! Толкова струва да спрем да живеем в калта и средновековието. Обаче не – ние избираме останалите 95% да отидат за тротил. Защото да построиш мост или болница в някоя бедна провинция е скучно. Няма кръв. Няма рейтинг. От асфалта не се печели така, както от разкъсани човешки тела и изгорена земя.
Военнолюбците от телевизора ще ви кажат, че това е „отбрана“ или “борба за справедливост”, или “миротворна война”, или “специална военна операция”(тук не визирам само руската машина!). Ще ви излезат с костюмите, с вратовръзките и с мазните си физиономии, за да ви обяснят, че трябва да се купуват още самолети в името на „мира“. 
Какъв мир, бе, малоумници?! Оръжието се купува, за да се стреля с него. Който купува патрони, иска трупове. Точка. Глобалната политика се превърна в бизнес с ковчези. Ние сме просто маршируващо стадо, което плаща данъци, за да финансира собствената си екзекуция.
Абсурдът е толкова гнусен, че ти идва да повърнеш. Технологиите ни са в космоса, а моралът ни е в канавката. Имаме изкуствен интелект, имаме лек за редки болести, имаме всичко – обаче най-много ни бива в това да измисляме как съседът ни да изчезне в пламъци.
Ние не сме цивилизация. Ние сме глутница кучета, облечени в маркови дрехи, които чакат знак от господарите си, за да си прегризат гърлата. И докато вие броите стотинките за хляб и се чудите как да си платите тока, някъде там едни милиарди се превръщат в бомби с които ще взривят и вашата къща!
Честито. Купувайте си каски и копайте окопи, защото за пътища и училища пари няма. Има само за ковчези. 

От блога на автора