Свят на сънища и видения

Павлина Цокева е родена през 1942 г. в с. Драганово, Великотърновско. От дълги години живее и работи в Габрово. Била е съдебен секретар, секретарка в катедра "Електроника" на Техническия университет в града, редактор в Център за фотопропаганда, галерист в "Уникат" към ХГ "Христо Цокев", Габрово. През 80-те г. на миналия век пише и публикува поезия, но интересът й преминава към изобразителното изкуство. Известно време рисува  акварели, но това не я удовлетворява и започва да опитва други техники. През 1995 г. стига до "свой вариант" на монотипията, при който не използва четка. Финесът на изображението в нейните картини се съчетава с подчертана магичност на въздействието.
Досега Павлина Цокева е показвала своите творби в АЕК "Етъра" - Габрово, в Първия международен симпозиум по парапсихология в Банкя (1995), участва в обща изложба на нетрадиционната живопис за юбилея на асоциация "Феномени" в София (1996). Има самостоятелни изложби в столицата, Габрово, Русе, Бургас, Трявна, Козлодуй. Творби на П. Цокева се намират в частни колекции във Франция, Америка, Шотландия, ЮАР, Гърция, Германия. 

"Сътворение"

Павлина Цокева притежава рядко срещан талант, тя прониква отвъд видимото и визуализира с багри и светлина своите усещания, сънища, представи. Ръката й отвежда в невидим свят. Свят на свръхреалност, породен от експлозия на цветове, тайнственост и скрити форми.   
Нейните картини са необичайни. Те въздействат по необикновен начин.
Това е нов етап за мен, предишният беше свързан с материалното, категорична е Павлина, която е работила като съдебен секретар, преди да се отдаде на изкуството. Тя казва, че открива духовното чак когато среща съпруга си Петър Цокев - известен габровски журналист, издал книги с поезия и есета.
Той първи ми показа духовните неща - изящното слово, поезията. Петър е първият ми критик. Първият зрител, а аз - първият читател. Двамата са  като едно цяло - в творчеството и в живота. Помагат си и се подкрепят. Понякога заедно откриват заглавията на картините. После пак заедно делят радости и успехи.   
За Павлина Цокева усещането е водещото. Преди да започне да рисува, сънува, вижда енергийни точки на още ненарисуваните картини. Те светят...
По това време чувствах необяснима тревога. Знаех, че трябва да правя нещо в цвят, но какво по-точно не ми беше ясно. В един момент обаче започнах да сънувам как да правя тези картини. Просъни ми се огънат лист, върху който имаше капка, разлята като петролно петно. Когато слънцето го огря с хиляди нюанси върху скалата на седем цвята, се получи нещо страхотно - ефирно и много красиво, разказва авторката и продължава:
Беше изумително! Щом се събудих, взех боите и започнах да рисувам... Използвах т.нар. монотипия - отпечатък, но не класическа, а по моя технология, уточнява Павлина, която с удоволствие навлиза в недрата на новооткритото си призвание и като с антени улавя част от мисията си, както самата тя се изразява.
Междувременно се опитва да нарисува Христос. Но не й се получава. Веднъж вижда негова репродукция, посяга към четката и сякаш тя сама заиграва върху белия лист... Това бе началото, спомня си Павлина. Тя смята, че една картина трябва да се гледа с месеци, за да се открият космическите й послания. Това не са обикновени рисунки, а астрална живопис, с енергийно въздействие. Психотерапевтични, с лечебен ефект. Картините оказват странно влияние, те действат по различен начин на всеки, който се докосне до тях.  Павлина допълва, че импровизацията е много важна за нейното "нетрадиционно изкуство", както го нарича критикът Валентин Чернев.
Първата ми изложба бе на Етъра, организирана от Емил Елмазов. Там моите работи бяха харесани, споделя Павлина. След това подрежда изложба на Международния симпозиум по парапсихология в Банкя.  Нейните многоцветни абстрактни фигури са високо оценени от Стамен Стаменов, председател на асоциация "Феномени". Той я награждава с грамота за принос в нетрадиционната живопис. 
Ваятелката на красиви и мистериозни форми иска с творчеството си да доставя радост на зрителите и на близките си. Но в момента почти не рисува. Поради липса на финансова възможност да закупи темпер и акварел, с които работи.   
Пред творбите на габровската художничка човек изпитва странно усещане - сякаш линейните измерения на неголемите й по формат картини изчезват, отстъпвайки място на една цветна дълбочинност - мълчалива, енигматична, стряскаща, пише за изкуството й поетът критик Валентин Чернев. - Мисълта попада в езотеричен свят - свят на сънища, видения, митологически алюзии и пространствено-пластически метафори.
"При първата си среща с творчеството на Цокева бях нарекъл картините й колорирани видения на подсъзнанието, ескизи на цветни сънища, интерпретации на пластични структури и цветови съчетания...", споделя критикът. Според художничката не търси фигурално изражение, а психологическото проникновение. За нея не е важно семиотичното им разчитане, а сетивното въздействие. Особеност на абстрактните й творби е боравенето със светлината, с проблясъците, които извират отвътре навън.
Всяка картина на габровската художничка е анклав на тишина, с образа на зародиш, стоплена обител, може би лоно - архетип на женското начало въобще. Притежавайки рядката способност да изгражда образи, дори само от играта на цветовите гами. Нейните цветове са потопени в своеобразно сфумато, те са фантазни скиталчества в паралелните светове на сънищата и душата сред водопади светлина и вътрешен огън, подчертава Валентин Чернев.