Така не сме се договаряли!

Алесей Тимофейчев

Експертите свързват решението на Москва със събитията, предизвикани от кризата в Украйна. В интервю за RBTH Алексей Арбатов, ръководител на Центъра за международна сигурност към Института по световна икономика, нарече стъпката на Русия „демонстративен жест в отговор на струпването на сили на НАТО по руските граници“. На фона на прехвърлянето на американска танкова бригада в Латвия (това се случи преди няколко дни) Русия иска „за пореден път да напомни“, че не участва вече в този договор, заявява екстпертът. Арбатов смята, че „прехвърлянето на бригадата не може да се разглежда по друг начин, освен като нарушение най-вече на духа на договора, ако не на неговите текстове“. Той уточни, че очакванията били с течение на времето за страните от Прибалтика, влезли в НАТО през 2004 г., също да бъдат наложени лимити на въоръжението (нито в ДОВСЕ, нито в неговата адаптирана версия прибалтийските страни не са упоменати).
Русия ратифицира адаптирания вариант на ДОВСЕ, макар че в него не само не се споменаваха страните от Прибалтика, а и лимитите на въоръжението за държавите от НАТО три пъти надвишаваха ограниченията, установени за армията на РФ. Но и при тази ситуация страните-членки на НАТО не ратифицираха документа. От НАТО обвързаха ратификацията на договора с изпълнението от Русия на т.нар. Истанбулски ангажименти от 1999 г., предвиждащи изтеглянето на руските войски от Грузия, Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. В Москва определиха това обвързване като изкуствено, отбелязвайки, че споразуменията за изтегляне на войските, подписани с Грузия и Молдова, са били двустранни и нямат отношение към ДОВСЕ.
СПРАВКА
ДОВСЕ, който определя пределно допустимите ограничения по отношение броя на тежкото въоръжение, бе подписан през 1990 г. от страните-членки на НАТО и държавите от Организацията на страните от Варшавския договор. Москва ратифицира адаптирания договор, но нейният пример бе последван само от три страни – Беларус, Казахстан и Украйна.