Такса смет - вечният преследвач

В разгара на лятото стана ясно, че част от бизнеса ще може да се освободи от такса смет заради коронакризата и извънредното положение. Това е възможно, ако фирмата е спряла да използва имота, за който плаща налога. Право на освобождаване от такса смет имат и обикновените граждани, и то не само по време на пандемия. В много случаи обаче те не са наясно с този факт и затъват в многогодишни сметки, които са могли да си спестят. Освобождаването от таксата се допуска в Закона за местните данъци и такси и от съответната наредба на общинския съвет. То обаче трябва да стане с изричното желание на собственика, който е длъжен да подаде декларация със заявка, че не ползва имота си. 

Запознаването с подобни хватки от  нормативната уредба обикновено става с посредничеството на общинската администрация. Тя обаче често отказва да съдейства или направо заблуждава, особно по-възрастните хора, показа проверка на ДУМА по два сигнала на засегнати граждани. Един от тях е от Маргарита Кунчева, жител на столицата, която преди дни се оказва сюрпризирана от сметка за дължима такса битов отпадък за свой селски имот. Тя е притежател на дворно място със саморазрушила се стара кирпичена къща в Плевенското село Брегаре, която не е навестявала от години. На мястото не живее никой, сградата е негодна за обитаване, разграбена и изпочупена, токът и водата са прекъснати отдавна. Затова Кунчева остава неприятно изненадана, когато получава наведнъж сметка от 140 лева за такса смет от община Долна Митрополия. Сумата е начислена за последните 20 години. "Никой не обитава порутената постройка, няма кофи за боклук и сметоизвозване. Защо тогава трябва да плащам?", пита читателката на ДУМА в жалба до няколко институции.

При опит да реши проблема в бъдеще, тя се сблъсква с нелюбезни и подвеждащи служителки на местната администрация, които отказват да й съдействат. 

Подобни ситуации се оказва, че не са единични. Отказ за съдействие получават и двама възрастни собственици на имот в близост до Ихтиман. В местността Русулите те притежават парче земя, на което никога не е имало нищо. В бившата вилна зона някога са се издигали временни постройки на почиващи, но отдавна в околността няма жива душа. До местността няма и достъп, тъй като единственият път е прекъснат от горското стопанство в опит да се спрат ромски набези до близката гора. Всяка година от едно десетилетие обаче семейство Манански от Ихтиман получават сметка от около 40 лева за сметосъбиране и сметоизвозване от място, в което изобщо не се извършва такава дейност. Опитите им да получат информация как да не им се трупат сметки са несполучливи. Служителите на местната администрация са категорични - щом имате имот, ще си плащате, така пише в закона. След време техен познат открива декларацията за освобождаване от налога, която трябва да се подаде до 31 октомври в края на всяка година за следващата. Този вид документи е наложително да се пращат всяка година до местната администрация, за да се потвърди, че живеещи на мястото няма. 

Незнанието, липсата на съдействие и дори враждебността в администрацията превръщат една такса в неотказващ се преследвач на възрастните хора. А става дума за една проста декларация, която може да се прати дори по пощата и да сложи край на нелепостта да плащаш за нещо, което не ползваш.