Тъмна София

Столичната община под сурдинка обяви, че София няма да има празнична украса в края на тази година. Скромно заяви икономии за 200 хил. лв. от лампички и прочие осветление. В същото време с апломб се похвали, че очаква през следващата година над 200 милиона приходи в повече.
Щеше да е смешно, ако не беше тъжно, защото София се очертава да бъде вероятно единственият град в ЕС без коледна украса. Може би някъде по света има управи, които ще пренебрегнат празниците, когато и беднякът се отпуска с надеждата, че следващата година ще е по-добра от тази, която изпраща. И ще свърже надеждите си и малките си радости със светналите гирлянди по улиците на града, в който живее.
Всъщност в България продължава да се шири синдромът "дянковщина" и без Дянков, който беше безогледен към ближния и толерантен към близките нему. Сега пред Столичната община има украса, за да е уютно на управата, там и на още едно-две местенца се виждат светлинки. Но по всички булеварди на града зее непразничната тъмнина на полуработещото улично осветление. Да не говорим за малките "преки" в центъра или крайните райони, където само МОЛ-овете напомнят къде да си изхарчим парите - ако ги имаме. Благодарение на множеството клонове на всякакви банки на 100-тина метра също просветва, за да ни напомнят за кредитите и живота ни назаем.
Това ли трябва да са Коледа и Нова година за софиянеца? Мрак и иконимии, с които ще бъде "натоварен" празнично. Може би на кмета, на неговия финансов заместник и на някои чиновници няма да им липсват гирляндите, ако ще прекарат празниците в чужбина. Там ще им е по-уютно. Но чувството за икономии по дянковски - т.е. икономисването от нас, от нашия празник, от нашата радост, от обществени разходи, могат само да доотчаят човека. Софиянецът не заслужава подобно отношение, защото изтърпя много през последните десетилетия. Полагат му се по право едни лампички - да му осветят душата веднъж в годината за две-три седмици.