Танцът като театрално изкуство

Ана Александрова

Енергичен, деловит, безкомпромисен и преди всичко творчески богато надарен, видният хореограф проф. Петър Луканов отново изненада културната ни общественост. След своите стотина балетни спектакли, танците в десетки оперни творби, вълнуващи миниатюри и шест балетни филма, отличаващи се с внушителните видения на творческата му фантазия, многозначност на танцовата образност и дълбочинност на философските прозрения, наред със забележителните страници на мащабния му изкуствоведчески труд "История на танца и балета" (2009), Петър Луканов ни поднася нов, внушителен балетоведчески опус, озаглавен "Хореографска композиция и режисура".
Постановчик със завидно творческо дълголетие, от началото на 80-те години той чете и лекции в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров", от 1982 г. - в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, а малко по-късно и във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Новият му изкуствоведчески труд е плодотворен резултат от дългогодишната му преподавателска дейност. Увлекателно поднесените страници изясняват с внушителна образност ролята на танца като вид театрално изкуство, на режисурата в танцовия спектакъл, проследява се развитието на музикално-танцовата драматургия, изяснява се задачата на художественото оформление, както и на понятията условност, типизация, символи. Разглеждат се различните стилове и жанрове в хореографията, разкрива се преди всичко ролята на самия танц като форма на съзнанието, както и мисията на постановчика- хореограф в осъществяване облика на хореографската композиция и режисура.
Обект на увлекателното изложение са метаморфозите на танцовото изкуство и разнообразието на стилистичните форми, родени от неговото саморазвитие, влияещи се от външната променчивост. Широтата на естетическия кръгозор е вдъхновена от просветителски патос и е доказателство за професионалната висока компетентност на автора. Точност, неоспоримост, творчески прозрения, основани на документални свидетелства и логически изводи са грабващите белези на увлекателно поднесените страници в това изследване, което има повече повествователен, а не декларативен характер. Материалът е умело систематизиран и историко-теоретичното изследване е превърнато в изкуствоведческо помагало, майсторски построено, конструктивно завършено, композиционно изяснено. Родителското вдъхновение и грижовност осветяват широкия исторически хоризонт, населен с образност, покоряваща с високата си историческа компетентност. Доказателствена аргументация подплатява разгърнатия облик на танцовото изкуство, увлекателна е последователността на стилистическите и техническите танцови форми, изваяни под развитието на логично усъвършенстваща се променчивост.
Съдържанието на книгата е позволило разгръщането на строга архитектонична осмисленост. Танцът е представен като носител на въодушевяващи обобщения, разгърнати в ясен, видим план. В пълен блясък се разкрива конструктивният дар на проф. Луканов, изявяващ се вече не само като хореограф и историк на балета, а като философ-поет на танцовото изкуство. Заразителна е енергията на изложението, покоряваща е точната и неоспорима аргументация. Историко-теоретично е това изследване, майсторски построено, композиционно изяснено.
Родил се е трактат, поднесен във форма на изследване, разкриващо в широки исторически кръгозори образа на танца, носител на високи обобщения и преди всичко - на безспорна осмисленост. Осъществена е грижовната потребност на талантливия хореограф-режисьор да изясни чрез словесно-образното документиране научните пътеки, по които се събират знания и опитност, за да се сътворяват успешно сценичните образи от съзидателите на танцовото слово.
И така - обектът на изложението е танцовото изкуство, неговият генезис и метаморфози, разнообразието на техническите и стилистичните форми, родени в своето саморазвитие, влияещи се от външна променчивост. Проф. Петър Луканов разкрива в страниците на новия си научен труд своята висока научна компетентност, впечатляваща с неоспорима аргументация и научни прозрения. Композиционно ясен и конструктивно завършен е този труд, защото професорът-хореограф и хореолог се е отличавал винаги в оригиналните си сценични и словесни изяви със страст към тяхната внушителна осмисленост.