Тайните на дълбокото синьо море

Тази пиеса е посветена на всеки в Бронкс, който ме е ударил или целунал, и на всеки, когото аз съм ударил или целунал, уточнява авторът на "Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите" Джон Патрик Шанли.
Пиесата, която Ованес Торосян поставя за първи път в България на сцената на Пловдивския театър, ни пренася в Бронкс, най-опасния квартал в Ню Йорк, където авторът е израснал. Главните герои в тази жестока и едновременно с това по свой си начин комична пиеса са момче и момиче, отхвърлени от обществото, крайни като поведение и като възгледи за нещата от живота и доста опасни. И двамата са стигнали до ръба на "дълбокото синьо море", изтанцували са така наречения "танц на апашите" - стихиен танц за двама, изпълнен със сцени на насилие и своеобразен визуален израз на бруталните взаимоотношения между хората от дъното на обществото, и единственото, което им остава, е да разберат какво се крие там. Но до това разбиране може да се стигне само при челен удар с другия. И точно за този челен удар става дума и в пиесата, и в спектакъла. Пиесата е като да седиш до ринга и да гледаш мач на живот и смърт, който завършва с нежна прегръдка, отбелязва "Ню Йорк таймс". Тя е експлозивно, дълбоко изследване на отчуждението и изкупителната сила на любовта, добавя "Ню Йорк дейли нюз". Изключително забавна, ужасяваща, изпълнена с въображение, хипнотизираща пиеса, крайно различна от традиционните любовни истории, завършва "Драма-лог".
Основната тема, която изследваме в представлението, са причините, поради които се превръщаме в маргинали, продължава режисьорът Ованес Торосян. Стигайки до дъното, давайки си шанс всеки ден за новия ден. Съвременният човек е затворен в резерват. Свободата ни е взета. Да, като че ли ние решаваме и се разполагаме с животите си, но реално не е така. От прекалено много неща сме зависими. Включително и нематериални като минало, бъдеще и настояща среда. Средата ни определя. Добре, а къде е отговорът тогава? Кой отговор? Да стоим безмълвни или да крещим? Понякога на глас, понякога вътре в нас. Изходът - бунт, разпад, депресия, алкохолен делириум. А може би има спасение, някъде в "Дълбокото синьо море", предполага той. Ранимите герои в това динамично и наситено с гняв и отчаяние, но и с особена, скрита зад бодлите на гнева любов, пресъздават младите актьори Каталин Старейшинска и Георги Гоцин с пределна истинност на чувствата и действията, при това на максимално висока нота на емоционално напрежение и искреност.
За ролята на Роберта в "Дани и дълбокото синьо море" Каталин Старейшинска е номинирана в категорията "Изгряваща звезда" на наградите "Аскеер 2017". Превода на пиесата е направила Параскева Джукелова. Сценичната среда е дело на Маргарита Данчева, а хореографията е на Станислав Генадиев.




Каталин Старейшинска и Георги Гоцин в сцени от спектакъла

Снимки Георги Вачев