Тайното споразумение на транснационалните корпорации

Липсва прозрачност в подготовката и подписването на трансатлантическата спогодба между САЩ и ЕС. Тя се прави тайно и на тъмно. Всички договорки са скрити от широката общественост, тъй като е ясно, че нарушават интересите на обществеността. Затова като издателство решихме да дадем публичност на случващото се. С тези думи Николай Малинов, издател на в. ДУМА, започна представянето на книгата "Дракула срещу народите" на френския евродепутат Патрик льо Ярик пред столични интелектуалци, журналисти и политици тази сряда в НДК.
На премиерата на книгата присъства Беноа Бревил, зам. главен редактор на френския "Монд дипломатик" - вестникът, който пръв поведе борбата на народите срещу Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), което САЩ се опитва да наложи не само на ЕС, но и на целия свят. Премиерата уважиха проф. Венко Кънев, директор на българското издание на "Монд дипломатик", главният редактор на в. ДУМА Юрий Борисов, посланичката на Куба Н.П. Тересита Капоте Камачо, на Венецуел - Н.П. Ориета Капони, икономистът проф. Боян Дуранкев, социологът Чавдар Найденов, Ваня Григорова, председател на неправителствената организация "Свободна България" и др.
Според Николай Малинов общото между трансатлантическата спогодба и Дракула е мракът. И превърналият се в нарицателно на злото румънски граф, и ТПТИ са силни на тъмно. От тях човек трудно може да се предпази, тъй като не знае откъде може да дойде ударът. Просто те дебнат отвсякъде.
Благодарение на ДУМА успяхме да издадем тази прекрасна книга на български език. Вестникът, "Монд дипломатик" бяха първите, които реагираха, заяви проф. Венко Кънев, директор на българското издание на "Монд дипломатик". Според проф. Кънев "Дракула срещу народите" дава решение на проблема - хората да се обединят и да се създаде световно движение срещу този пакт. "Обединените народи могат да сразят Дракула. Ние сме част от това движение", цитира автора на книгата директорът на българското издание.
Нужни са здрави нерви, ако човек иска да научи какво му готвят транснационалните корпорации и техните политически лобита. Замисълът, етапите на реализацията на споразумението, тактическите действия за заобикаляне на недоволството на масите са описани в "Дракула срещу народите". И то така, че книгата прилича на криминален роман, но на живо и за наша сметка.

Удар в гръб срещу държавите и гражданите им

В началото на 90-те години големите транснационални компании с подкрепата на САЩ решават да разчистят терена за своето господство на световния пазар. Тяхната цел е да получат неограничен достъп до всички национални стопанства, да елиминират държавите, които се грижат за справедливо разпределение на богатството между света на парите и хората на труда. Идеята е, когато дадена корпорация е недоволна от трудовото законодателство, от социалната защита, от защитата на националните производители и пр., да поиска по съдебен ред отмяната ми. Използван е евфемизмът "смекчаване на правилата".
"Началото на този проект е през 90-те години, когато пада Берлинската стена, когато Съветският съюз вече не съществува, когато настъпва краят на двуполюсния световен политически модел, когато идва краят на историята, както казва Франсис Фукуяма, тогава започва походът на капитала срещу народите", разказва историята на ТПТИ Беноа Бревил. ЕС с неговото общо икономическо пространство е "на прицел" на авторите. Започват тайни преговори между Вашингтон и Европа. Целта е "изграждане на единен планетарен пазар".
"На 22 ноември 1990 г. САЩ и 12 страни от Европейската общност подписват трансатлантическа декларация", продължава разказа си Бревил. Първо се прави опит споразумението да се пробута през СТО. Идеята е да се подпише общото споразумение за търговията с услуги, чиято цел е да се премахнат всякакви местни и национални особености в полза на т.нар. международна конкуренция. Идеята е то да важи за целия свят, без преговори с отделните държави. След като не успяват, корпорациите обмислят "обходен маньовър".
Очевидно знаейки какво готвят на милиони европейци и американци, родителите на споразумението решават да разширят обхвата му и да включат горе-долу всяка разумна човешка дейност. "Когато научихме за тези преговори, които започваше ЕС, разбрахме и за още едно споразумение - а именно между САЩ, ЕС и 30-ина други държави. Споразумение, което касае търговията с услуги, което е по-малкият голям трансатлантически пазар", описва процеса зам. главният редактор на френския "Монд дипломатик".

Щастието на европейските народи започва през 2013 г.

Тогава е началото на преговорите между ЕС и САЩ. Те се водят тайно, всички материали са на английски и не се пускат съобщения по въпроса, разказва Бревил. Когато обаче истината излиза наяве, социална Европа е шокирана. 
"Според Брюксел този голям трансатлантически пазар ще донесе 120 млрд. евро повече, 2 млн. работни места. И според Брюксел отново всяко домакинство ще забогатее с 545 евро годишно, или на ден по 1 евро и 49 евроцента", цитира нескопосаната кампания за презентиране на ТПТИ Бревил.
Създаването на големия трансатлантически пазар има три цели. Първата е премахването на тарифните ограничения - мита и митнически сборове. Втората - отстраняване на нетарифните ограничения - санитарни и екологични изисквания, административни формалности. Например да бъде премахната забраната за ГМО, храненето на животните с хормони и др. Третата - да се провъзгласи правото на предприятията да трупат печалби в разрез с дълга на държавата да защитава своите граждани. А това означава отмяна на определени текстове от Кодекса на труда, отнемане на социални придобивки. За целта националните държави ще бъдат съдени до дупка.
"С други думи, ако САЩ сметнат, че трудовият кодекс на някоя европейска държава е прекалено строг, те могат да поискат в интерес на американските предприятия неговите разпоредби да бъдат смекчени", разказва за ужасиите, които ни чакат, зам. главният редактор на френския "Монд дипломатик".

Росен Плевнелиев ни хариза, без да ни попита

До България информацията стига с щастливата усмивка на президента Росен Плевнелиев.
"На 24 октомври м.г. той каза, че България подкрепя трансатлантическата спогодба", припомни Николай Малинов. През февруари т.г. той постави проблема на конгреса на БСП и форумът прие резолюция. С нея социалистите призовават всички политически сили да постигнат консенсус, за да може страната ни да вземе общо и правилно решение.
Всъщност, според Малинов, въпросът опира до избора. И по-точно до пълното отсъствие на избор, пред който сме поставени. Затова ДУМА и "Монд дипломатик" поставят началото на голяма дискусия и правото ни на "информирано решение". То носи името "Дракула срещу народите".
Цяла Европа се готви да даде отпор на 11 октомври, когато ще се проведе общ протест срещу натиска на трансатлантическите корпорации. България също се присъединява към него. Всеки, който иска човешко, а не постчовешко, бъдеще, може да се присъедини към инициативата. Защото народите на Европа са изправени пред три заплахи. Едната е предателството на политическите елити на континента. Втората е алчността на трансатлантическите корпорации. И третата е липсата на единство в борбата срещу опитите да ни превърнат в безмозъчни бройлери без цели, стремежи и воля за реализацията им.


Проф. Боян Дуранкев:
Американските инвестиции са по-защитени от българските

Забележете наименованието на споразумението  - "Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство". И изглежда, че има някаква изключителна бариера между Америка и Европа в търговията и инвестициите. Нищо подобно. Повечето американски стоки на европейския пазар или нямат мито, или средното мито е 3,5%. Американските инвестиции в Европа са по-добре защитени, отколкото националните. Например българските в България. Става дума за пазар не за 300 или 500 млн., а за 820 млн. души - над 1/3 от търговския оборот и производството в света. Печелят големите американски и германски фармацевтични компании, производителки на месо, млечни продукти и др.
Изчисленията показват, че още първата година увеличаването на безработицата в ЕС ще е между 8 и 16 млн. души в резултат на по-евтини стоки, които ще се внасят в общността. Най-голяма ще е тя в периферията на ЕС - Гърция, България, Румъния и др.


Ваня Григорова, председател на "Солидарна България:
Ако говорим, няма да ни подминат

ЕК откри дискусия за трансатлантическото споразумение под натиска на неправителствени организации. Затова има смисъл и ние да се съпротивляваме. Ако мълчим, няма как да ни чуят. Ако говорим, няма да ни подминат. Съществува механизмът на европейската гражданска инициатива. Ако съберем 1 млн. подписа в няколко държави в ЕС, тогава ЕК трябва да се съобрази с мнението на гражданите. "Солидарна България" беше сред 200-те организации, които подкрепиха инициативата. За съжаление ЕК отказа да я регистрира, макар да има такъв прецедент - споразумението между Швейцария и ЕС. Но не се отказваме. Затова призовавам хората да се съберем на 11 октомври в 16 ч. на паметника на Патриарх Евтимий в столицата.

Чавдар Найденов, социолог:
Ще опипат почвата с България

Трансатлантическото споразумение е опасно с общата арогантност на идеята. Със споразуменията ще бъде бетонирана и ще стане необратима неудачната приватизация. Когато мине споразумението, няма да бъде приложено върху Германия или друга страна със силна власт и правителство. Най-напред ще опипат почвата там, където най-вероятно ще се поддадат хората, за да натрупат опит и да могат да продължат нататък. Ще предизвикат конкуренция за снижаване на социалните, трудовите и екологичните стандарти. С нея ще подронят европейската солидарност. След това ще започнат да завоюват територии в по-богатите европейски страни.
Коя е държавата с най-слабо правителство в днешния ден, с най-корумпирани управници, с най-лошо социално осигуряване, с най-ниско данъчно облагане? Коя държава, която и сега е в лустрация пред т.нар. инвеститори, пред фирмите и т.н.? Отговорът е България. Тъкмо ние най-много би трябвало да се опасяваме.