Тайнствената Атлантида

Иван Беловски

Преди няколко години група американски учени под ръководството на Робърт Сърмъст направи съобщението, че недалеч от остров Кипър са открили убедителни доказателства за истинското местоположение на легендарната Атлантида. Изследователите от САЩ доказват, че описаният от древногръцкия философ Платон материк се намирал между остров Кипър и Сирия, като доказателствата за това са откритите на морското дъно останки от високи крепостни стени, размерите на които съвпадат с описаните от Платон.

Потъналото царство

Учените са използвали ултразвуков сонар за създаване на триизмерно изображение на участък от морското дъно на дълбочина 1,5 километра между Кипър и Сирия, където е открит хълм, съживил старата легенда за потъналия материк Атлантида.
- Хълмът изглежда като обградена със стена територия, която напълно отговаря на Платоновото описание на хълм с акропол - обяснява ръководителят на експедицията Робърт Сърмъст. - Даже размерите са същите. Ако е случайно съвпадение, това е една от най-забележителните случайности.

Трябва да бъде отбелязано, че в основата на мита за Атлантида са два диалога на Платон - "Тимей" и "Критий", написани 355 г. преди Христа. Както и другите диалози на Платон, създадени като беседи на философа Сократ с различни персонажи. Политикът Критий, който е наричан безсъвестен и безскрупулен, разказал предаващата се от поколение на поколение история за остров Атлантида, който се намирал под покровителството на бога на морето Посейдон. Островът бил кръстен на името на най-големия син на Посейдон - Атлант, и бил управляван от нечувана морска династия, която владеела огромни територии в Европа, Азия и Африка. Богатствата на храмовете в Атлантида нямали равни. Най-красивият храм бил на Посейдон, където се намирали множество изящни златни скулптури. Но от мощни катаклизми гордата Атлантида накрая се озовала на морското дъно.
Още в древността писанието на Платон било възприемано като алегория. Аристотел твърдял, че Атлантида е мит. Но някои от учениците на Платон казват, че са видели в Египет йероглифни записи за митичния континент. В диалозите пише, че материкът бил разположен в Атлантическия океан, зад Херкулесовите стълбове, но размерите му, както и хронологията в диалозите, са толкова нелепи, че не подлежат на обсъждане.
Интересът към Атлантида се възродил в епохата на Великите географски открития. Каталунецът Джасинта Вердангер бил убеден, че изчезналият континент е бил тайната цел на пътешествието на Христофор Колумб. Той бил отъждествяван с Америка, Гренландия, Швеция, Шпицберген, Азорските острови и Малта. Изказвали се и съвсем фантастични хипотези за Монголия, Нигерия, Южна Африка, както и за Мексико. Великият Франсоа Бейкън написал през 1627 г. трактата "Новата Атлантида", описвайки остров, където благодарение на просветеното управление царяло пълно щастие.
Най-разпространена от всички е теорията, че Атлантида се намира в Егейско море. Тя е свързана с могъщата минойска цивилизация на остров Крит и е съществувала през третото-второто хилядолетие преди Христа. Атлантида е загинала в резултат на силно изригване на вулкана, действащ на остров Санторини в периода ХVI-ХIV век преди Христа, което се потвърждава от геологични данни.
Сериозни аргументи в полза на тази хипотеза са намерени по време на разкопки, проведени в началото на ХХ век от археолога Артър Еванс. Той открил високоразвитата минойска култура, която поддържала широки икономически и културни връзки с цялото Средиземноморие. През втората половина на ХХ век смесена експедиция от американски и шведски учени намерила подводни наслагвания от вулканична пепел с дебелина от няколко десетки метра. Подобен слой пепел на същата възраст е намерен и на остров Крит.
Последната хипотеза за местоположението на Атлантида се появи през 70-те години на миналия век - че изчезналият материк е разположен в района на Бахамските острови. Водолази открили на морското дъно правоъгълни широки каменни образувания. Според някои твърдения на дъното дори имало мраморни колони. Повечето археолози се придържат към мнението, че каменните образувания с правилна форма са ерозия на крайбрежните скали от времето на плейстоцена, което е подробно описано от науката. Що се отнася до мрамора, той бил използван за баласт на корабите и изхвърлян в морските дълбини.
Съвременните геоложки и геофизически изследвания отричат възможността за съществуването на изчезнали острови по времето, за което говори философът Платон. Единствената хипотетична възможност е Егейско море в района на вулкана Санторини. Но дори и най-силният катаклизъм не може да потопи под водата планински остров с хребети за едно денонощие. Това е много бавен процес, който според учените продължава столетия.
Освен Атлантида съществуват и други предания за потънали безвъзвратно в океана страни. Популярна е хипотезата за древния континент Лемурия, разположен между Африка и Индия. В края на ХIХ век германският зоолог Ернст Хекел създал теория за това, че именно Лемурия била люлката на човечеството. Тази земя била заселена с полумаймуни, към които се отнасят представителите на съвременния вид лемури.
Основателката на придобилото слава теософско общество Елена Блаватска по време на своите сеанси приемала съобщения от нетленни същества, които й разказвали, че историята на човечеството е започнала именно от Лемурия. Обитателите на този потънал континент били третата от седем основни раси. Те приличали на маймуни с три очи, но се размножавали, снасяйки яйца. Лемурейците се преселили в Атлантида, където станали четвърта раса. Хората били петата раса. Лемурия била разрушена от изригване на вулкан, а Атлантида била затрита от черна магия. Още през първата половина на ХХ век се появили съобщения за изолирани селища от лемурейци на различни континенти.
В началото на отминалия ХХ век получила разпространение и теорията за древния континент Му, на територията на който сред Тихия океан се намирали съвременните острови Фиджи, Пасха, Таити и Тонга. Именно на този континент Му преди 50 милиона години се появил първият човек, въпреки че всички антрополози твърдят, че това е станало на друго място и преди четири милиона години. В хиндуистките манастири била открита писменост от населяваща континента Му високо развита цивилизация. Преди дванадесет хиляди години загадъчният континент Му потънал на дъното на океана, но нито един изследовател никога не е притежавал някакво съществено доказателство за тази хипотеза.