"Те сами си го подпалиха!"

Лъжата май по-успешно от истината шества през вековете. Френската кралица Мария-Антоанета например не е произнасяла фразата: "Като няма хляб, яжте пасти!", но тъкмо с нея е останала в историята. Навярно защото подхожда на високомерието й. Кралят Слънце Луи ХIV не е заявявал: "Държавата - това съм аз!", но и той точно с този израз е известен. Сигурно защото му отива.
Вече двадесет години след опожаряването на Партийния дом се шири лъжата: "Те сами си го подпалиха!" Днес тя се споделя от повечето българи, а утре вероятно ще влезе и в учебниците по история. Забравили сме, че не социалисти разпъваха палатки на жълтите павета. Че не техните лидери призоваваха събралите се на площада хора да щурмуват тази "тъпа" сграда, ако до еди-колко си часа не бъде махната петолъчката. Че не някой червен щеше да се пали публично. Цялата тогавашна истерия е забравена. Жива е само лъжата.
В дивите първи години на демокрацията БСП беше не само под силен вътрешен натиск, но и при почти пълна международна изолация. Трябва да си много наивен, за да вярваш, че в такава ситуация партията би се измъкнала суха, ако имаше някаква, дори съвсем мъничка, съпричастност към палежа. Или трябва да си безкрайно злонамерен, за да го твърдиш.
Удивително е какви нелепи обяснения вече две десетилетия влизат в оборот, за да се припише на БСП ролята на подпалвач. Уж организирала пожара, за да изгори архивите си. Но ако тя чак пък толкова е искала да се отърве от някои документи, е можела да намери  дузина по-сполучливи решения, вместо да го стори по най-злепоставящия начин.
Или: крайно подозрително било, че като нахлули "мирно протестиращите граждани", видели как ключовете стояли в ключалките откъм коридорите. Сякаш това не доказва точно обратното - че всъщност е нямало какво да се крие, нито да се унищожава. А и в тази сграда  ключовете винаги са били от външната страна на вратите, както е и до днес в някои институции.
Внушава се, че мотивът на БСП да подпали сградата бил злепоставянето на опозицията. Ако сините лидери тогава наистина имаха подобни подозрения, те щяха да сторят всичко възможно да опразнят площада и да не влизат в чужд сценарий. В онази нощ обаче бяхме свидетели на тъкмо обратното действие - с призиви по телевизията площадът се пълнеше с все повече и повече хора. И вместо да ги призоват към сдържаност, мегафоните ги подстрекаваха, пък после друг им бил виновен.
Паметливите знаят, че  БСП тогава се стремеше към национално съгласие пред прага на неизбежните болезнени реформи. И към споразумение за ненасилие, за да се гарантира мирният характер на прехода. Социалистите се стараеха да въвлекат дозирано сините в отговорността за управлението на страната и в немалка степен успяваха - Желев вече беше президент на страната, седесари станаха шефове на комисии във Великото народно събрание, предстоеше и влизането им в местната власт чрез временните управи в общините. Това наистина ги натовари с отговорност и следващата година на парламентарните избори те надвиха БСП само с два процента разлика. Не им помогнаха дори негативите, които се стовариха върху червените след пуча в Москва.
Та ако мотив за подпалването на Партийния дом е бил злепоставянето, то той е много по-присъщ на тогавашната опозиция. Впрочем тя се стремеше към това още от първите си дни. Което е донякъде разбираемо в страна като нашата, дала само двадесет имена за международния речник на дисидентите. И с опозиция на ниво, накарало Геншер и Джеймс Бейкър при визитите си в София да ахнат, но не от радост. Масовото съзнание беше непрекъснато атакувано с черепи, кости, лагери, масови гробове, а и с мижавите за днешните представи вили на тогавашните управници. Поддържани всякак отвън - с финанси и логистика, политически и морално, сините, окуражени и от многолюдния митинг на 7 юни 1990 г., внушаваха, че победата им е в кърпа вързана. Само че политиката работи с големи числа, много по-големи от стоте хиляди на Орлов мост. Нямаше как СДС да бие в първите демократични избори, щом дори на следващите едва взе 36 процента, и то при толкова удари срещу БСП. Ето защо, ако ще търсим като мотив за палежа злепоставянето на съперника, ще го намерим не другаде, а тъкмо при сините. Което, разбира се, не е доказателство за съда. Но пък е аргумент в борбата за истината в политически план.
В многобройните дискусии днес за случилото се преди две десетилетия обаче почти не участват социалисти.
В сайта на БСП няма нито думичка за палежа. Дали вече в зоната на активната си политика сме се оставили съвсем без биткаджии? Или пък вътрешно си знаем, че "Те сами си го подпалиха!" е лъжа, срещу която обаче сме се отказали да се борим, защото вече и ние смятаме, че много ни отива?

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info