Театърът на Валентин Серов

Да пресъздаде радостта от живота, от любовта и от изкуството е може би най-съкровената мечта на художника, в чието творчество има толкова шедьоври на портретната живопис. Серов бе реалист в най-добрия смисъл на тази дума. Той безпогрешно виждаше скритата истина на живота и във всичко, което рисуваше, се проявяваше самата същност на явленията, която ничии други очи не можеха да видят, отбелязва поетът Валерий Брюсов, възхитен от проницателността в портретите на Серов.
Роден в артистичното семейство на музиканта и диригента А. Н. Серов, бъдещият живописец, график и майстор на портрета учи живопис при Иля Репин и още съвсем млад навлиза бурно и успешно в художествения живот на Русия. Още от края на ХIХ век художникът е привлечен и заинтересуван от многообразието на "артистичните проявления" в руския театър и от живота, творчеството и сценичните изяви на редица големи актьори. Този негов интерес, продължил впрочем през целия му творчески път, се реализира в създаването на множество портрети на "прекрасни театрални играчи", както са наричали тогава актьорите. В цялото значително по обем и творчески размах творчество на Валентин Серов театралният портрет заема особено място с необикновената проницателност на художника във вътрешения свят на модела, с кристалната яснота на убеждението, че всеки човек - а артистът особено много - е склонен да играе роля и образът и обликът на творческата личност са двойствени и почти неуловими. Но майсторството на Серов в театралния портрет е именно уникалната му способност да вникне в същността на актьора и да покаже истината за твореца и човека, за неговото място в изкуството и във времето. Галерията от актьорски портрети на Валентин Серов представлява своеобразна игра с художествените спомени и не само съхранява образа на един или друг голям актьор, а по своеобразен начин изследва и пресъздава "трепета на духовния живот", както се изразява самият художник.
През 1908 г. Серов рисува портрета на двама от най-големите актьори на Малий театър - А. Ленски и А. Южин-Сумбатов. Александър Ленски, който по думите на Станиславски притежава "съвършено изключително сценично присъствие", е прочут с ролите на Хамлет, Отело и Чацки. Александър Южин е актьор на величавите характери и силните личности като Макбет или Ричард III. Избирайки редкия типологически вид на двоен портрет, живописецът изобразява актьорите по време на репетиция. На платното се виждат детайли от декора и реквизита и макар актьорите да не са в сценични костюми, художникът се стреми да проникне в творческата лаборатория на театъра, да улови момента на "влизането" в ролята. Освен това Серов е успял да предаде с фино чувство за хумор и малко лукавство чисто човешките характеристики на своите герои - боготвореният от многобройните си поклонници Южин като че ли осъзнава своята неотразимост, а Ленски сякаш играе някой от своите любими простодушни герои.
В някои от най-известните театрални портрети на Валентин Серов - като тези на великата трагическа актриса М. Ермолова, големият бас Ф. Шаляпин или звездата на Московския художествен театър В. Качалов, създадени през 1905 г., художникът не само улавя напрегнатия миг "преди излизане на сцената", когато актьорът е "затворен" в себе си, съсредоточен и напрегнат като музикален инструмент, но и сложното състояние на човека-творец. В позата на Ермолова, в трактовката на нейната фигура и гордата й осанка са съсредоточени недостъпността и огромната концентрация на творческа енергия. В портрета на Шаляпин, изпълнен в уникалната техника на рисунка с въглен върху платно, изключително точно е намерен жестът, издаващ вълнението на артиста. А в миниатюрните рисунки на В. Качалов или на прочутата балерина Тамара Карсавина, изпълнени с графит, най-въздействащо е съсредоточаването във вътрешния живот и дух на твореца.
Само един-единствен път Валентин Серов изпробва силите си в областта на театралния плакат, но затова пък създава за прочутите сезони на "Руския балет" в Париж истински шедьовър -  лист, изобразяващ танцуващата в балета "Силфида" Анна Павлова. Възхищение предизвиква работата на художника и като декоратор в постановката на операта "Юдит" в Мариинския театър, и като автор на завесата към балета "Шехерезада" по музика на Н. Римски-Корсаков, също за "Руските сезони" в Париж. Има и още един актьорски портрет на Валентин Серов, който в началото на ХХ век предизвиква едновременно скандал и възхищение в артистичните среди - портретът на балерината Ида Рубинщайн. Цял Париж бил покорен от необикновения талант на "перлата" в балетната трупа на Сергей Дягилев. Серов също е поразен от актрисата, която вижда в парижкия театър "Шатле" в спектакъла "Шехерезада". Във всяко нейно движение има такава монументалност - истински оживял архаичен барелеф, възкликва художникът и прекрасно пресъздава в своето огромно, почти двуметрово платно, изисканата чувственост, изтънчената умора и нега, излъчващи се от всяко движение на балерината. В театралните портрети на Серов проличава принципно новото му отношение към модела, който интересува художника не като определен социален типаж, а като конкретен човешки характер. И макар той да съзнава съвсем ясно, че при актьорите съществува вечната дилема между душа и маска, че те имат два живота и стотици лица, в портретите му акцентът винаги е сложен върху "трепета на духовния живот". Колкото и да прерисуваш една картина, все излиза като фотография, докато изведнъж някак от само себе си всичко се оправя. Но затова трябва нещо да подчертаеш, друго да изхвърлиш, трето да не доизречеш, а понякога и почти неволно да сгрешиш. Без някоя и друга грешка нещата не се получават, убеден е Валентин Серов.