Театърът - нейната любов

Книга за голямата българска актриса Славка Славова пусна на книжния пазар издателство "Захарий Стоянов". Томчето носи заглавието на знаменитото представление "Театър, любов моя" по текст на Валери Петров, което Славка Славова и Таня Масалитинова изпълняваха години наред. А сетне така нарече Славка Славова публикацията си в списание "Театър", в която заяви своето кредо за изкуството на Мелпомена. Книгата е в три части, първата третина съдържа статии на Славка Славова, които разкриват нейните житейски и творчески позиции, втората предлага няколко вестникарски интервюта с нея, а третата се нарича "Другите за нея", което подсказва за характера й. Съставителка е внучката на актрисата - телевизионната журналистка Карина Караньотова, която е предизвикала с въпросите си да говорят за знаменитата й баба Таня Масалитинова, Валери Петров, Мария Стефанова, Юлиан Вучков, Венцеслав Кисьов, Дони и др. Портретът на Славка Славова не би бил пълен, ако в книгата не звучаха гласовете на най-близките от семейството й. Синът й Ивайло Караньотов разкрива непознати за нас черти от характера й: "Мама беше артистка и в живота. Беше голям имитатор и подигравчия. Това много ми харесваше, а най-много се гордеех с нейния остър език." Той не пропуска и огорченията, които й поднася очакваната от нея демокрация, тъй като е пенсионирана от Народния театър от правителството, в което културен министър е Елка Константинова, макар че в предишния режим минавала за "г-жа недоубитата буржоазия". Много интересни са спомените на Таня Масалитинова, която е не само в "добър актьорски тандем" със Славка Славова, но и нейна близка приятелка. "Чист кристал, в нея нямаше поза", казва Мария Стефанова, а Валери Петров я оценява като "много смела в начинанията си с много хрумвания". Венцеслав Кисьов пише: "Цялото творчество на Славка Славова носи печата на тревогата, но това в никакъв случай не означава черногледство. Във всичко, до което се докосваше, тя търсеше да открие малкото зрънце доброта и искрицата светъл устрем." Юлиан Вучков е категоричен, че "голямата актриса и много яркият човек беше искра в тъмнината на застоя, инертността, мързела".
Много интересни и полезни за младите в театъра са размислите на актрисата за сценичното  изкуство, за изграждането на ролите, за отношението между театър, публика и критика, за морала в изкуството, за халтурата. В своето актьорско въображение тя произнася речи пред политиците, като тази например: "Актьорското майсторство, господа политици, е вид деятелност на личността. И ако другите деятелности на личност, обществата и народите отдалечават хората един от друг и ги подтикват към враждебност, то изкуството има силата да ги обедини в името на нещо свято, чийто облик е творческата красота и любов към истината."
А на друго място в "драсканиците", както Славка Славова нарича своите писания, тя спори с твърденията, че всяко житейско събитие може да бъде претворено в комедия или трагедия в зависимост от предпочитанието и гледната точка на автора. "Не! Аз не мога да се съглася, че трагичното може да се третира комедийно, както любовта не може да се третира като омраза, нито подвигът като авантюра, нито Девета симфония на Бетовен като джазово парче, нито Сикстинските  стенописи на Микеланджело като комикси", заключава тя.