ТЕАТЪРЪТ В СЛУЖБА НА ХУМАННОСТТА

Мисията на театъра е да събира в едно хората, идеите, чувствата, да работи за разбирателството и мира между хората и Международният ден на театъра - 27 март, е една от най-значителните прояви на тази мисия. Датата 27 март е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г. Тогава Международният театрален институт към ЮНЕСКО, който е най-голямата международна организация за сценични изкуства, решава това да бъде Международният ден на театъра. У нас Световният ден на театъра се отбелязва с празника и церемонията по връчването на националните награди "Икар", който тази година съвпада с 90-ата годишнина на Съюза на артистите в България. Всяка година една значима личност в света на театъра е поканена да сподели своите размисли по голямата тема за театъра и общуването, за театъра и мира, за живота на театъра в съвременния свят, в своеобразно послание, което се чете преди представленията в стотици театрални зали пред хиляди зрители. Тази година автор на посланието е Джесика Каава от Уганда - драматуржка, актриса, режисьорка, преподавателка и личност с високо международно признание за нейната социална ангажираност и хуманност.
Театърът изкусно подхранва човешкия дух, така претоварен от страхове и подозрения, като променя представата за себе си и като дава възможност на индивида, а по този начин и на общността, да направи собствен избор. Той може да даде смисъл на всекидневието, като открива в него неясното предчувствие за идното. Той може да се ангажира с теми от социалната политика по съвсем достъпен и директен начин. И накрая, включвайки всички без изключение, той може да се самоопредели като експеримент, който позволява да се преодолеят установените идеи. Освен това театърът е средство да бъдат проверени и подкрепени колективните идеи, които заслужават да бъдат защитени, смята Джесика Каава.
За да предвидим бъдещия мир, ние трябва да започнем да си служим с мирните средства, които позволяват да бъде осъзната, уважавана и призната стойността на участието на всяко човешко същество в процеса на търсенето на мира. Театърът е носител на онзи универсален език, който ни позволява да отправим своя призив за мир и сътрудничество. Като позволява на всеки свой участник да се ангажира активно, театърът дава нова визия, която подтиква да се разрушат възприятията на много хора и по този начин им предлага възможност да изчистят спомена от миналото си, да го превърнат в "табула раза" и да направят своя нов избор, базиран на реалното и познатото.
Относно темите за социална трансформация и реформа на обществата театърът вече работи в области, разкъсвани от войната, чието население страда от хронична бедност или болести. Наблюдават се все повече успешни случаи, при които театърът съумява да мобилизира общественото мнение, да помогне за разбирането и оказването на подкрепа на травмираните жертви. Такъв е и смисълът от съществуване на културни платформи като Международния театрален институт, чиято цел е "да утвърждават мира и приятелството между народите". Но всичко това изглежда абсурдно и нелепо във време, в което, въпреки че съзнаваме силата и властта на театъра, оставяме да се разпореждат с мира хората с бомбите и огнестрелните оръжия. Как биха могли инструментите на изолацията и отчуждението да служат за мир и сътрудничество?
По случай Международния ден на театъра, приемете моя съвет, помислете сериозно за мястото на нашето изкуство и гледайте на него като на средство за диалог в процеса на социалната трансформация и реформа. И докато Обединените нации харчат колосални суми за военни мисии за опазване на мира по света, театърът се явява онази спонтанна човешка алтернатива, която струва много по-малко, но е заредена с много по-голяма сила. Дори далеч да не е единствената алтернатива за установяване на траен и глобален мир, театърът трябва да бъде признат като ефикасно оръжие за поддържане на мира, подчертава Джесика Каава.