ТЕЛК на квадрат

В последните години какви ли не идеи пускаха в публичното пространство управляващите, за да свият входа към инвалидните пенсии. Напук на това от 301 хил. в началото на века те станаха над 511 хил. в края на 2014 г. Не помага нито това, че специализираните ТЕЛК се броят на пръсти, нито недостигът на лекари за тези комисии, нито дори, че в голяма част от тях не са разгледани молби, постъпили преди 5-6 години. Факт е, че често дори здрави хора са готови на какво ли не, за да имат ТЕЛК, което освен мизерна инвалидна пенсийка може да им гарантира месечни добавки от държавата - за лекарства, за телефон, за транспорт. А мнозина наистина нуждаещи се от решение на ТЕЛК махват с ръка и се отказват да се борят с бюрокрацията, с изкуствените бариери и препятствия.
Ако изхождаме от реалността, идеята на Калфин за т.нар. втора комисия след ТЕЛК може да се сведе до... повече бюрокрация и повече администрация. Това нито ще намали фалшивите пенсии, нито ще осигури по-достоен живот на хората с увреждания. Не е ясно по какъв механизъм ще работят въпросните втори комисии, нито какъв ресурс ще консумират щатовете им. Дали работата им ще спести пари на държавата и на данъкоплатеца или напротив.
А може би хората с увреждания не биха се стремили неистово към ТЕЛК, ако държавата поне малко милееше за тях и им бе осигурила достъпна среда с нормални тротоари; градски автобуси, в които да се качват като бели хора; възможност да работят в специализирани предприятия; помощ в обучението и приоритетно осигуряване на такива предприятия... И още много "ако", които цивилизованите държави дават на гражданите си с увреждания. Вместо втори комисии.