Темане в Рим

Защо от десетилетия на всеки 24 май - празник на българските букви, на българската духовност, на българщината, видните ни политици юркат към Рим да целуват ръка на... папата. Оправдавайки се с гроба на св. Кирил. По уникалния повод, че като народ сме се самосъздали за бъднина чрез знанието. Като е така, какво търсим при папата? Този път и двамата министри - на знанието и на културата, отишли да се кланят на негово католическо светейшество, а то дори не ги приело. 
Ще е обидно да припомням защо са създадени буквите ни; как нашето слово побеждава триезичието; как учениците на светите братя, прогонени от Запада, идват в България и пр. Вярно, папа Адриан II е благословил българските книги в IХ век, Йоан Павел Втори в ХХ век направи Кирил и Методий покровители на Европа. Но трябва ли политиците ни днес да доказват единството на Европа обезателно с темане в Рим? Щом ще се целуват ръце на 24 май, нека са ръцете на българския париарх, не на папата!