26 Февруари 2021петък15:02 ч.

Теодор Драйзър между стоицизма и гениалността

Писателят, който направи социална дисекция на Америка и заплати за "непослушанието" си с преследвания в годините на макартизма

/ брой: 203

автор:Йордан Костурков

visibility 2458

След няколко десетилетия на премълчаване днес Теодор Драйзър отново се възприема като един от големите романисти на Америка. Разбира се, това не може да се сравнява със славата му приживе, когато му се възхищават белетристи-модернисти от кръга на самата Гъртруд Стайн и Шъруд Андерсън, влиятелни литературни критици като Х. Л. Менкен, когато той скандализира обществото с нравствените си и социални възгледи, с творчеството си.
Днес си припомняме, че може да се смята за аморален и го наричаме "натуралист" - един епитет за изгубващо значението си определение "реалист", което лепват на други, не по-малко достойни творци като Стивън Крейн, Антъни Тролъп или Емил Зола.
Драйзър произхожда от изключително бедно семейство, в което се раждат 13 деца, от които оцеляват десет. Баща му Джон Пол Драйзър е от немски произход, католик, роден в градчето Майен, разположено сред Айфелските планини в Германия. Той се опитва да изкарва прехраната си с работилница за преработка на вълна, но тя изгаря в пожар. Майка му, Сара, е от протестантско семейство на фермери в района на град Дейтън, щата Охайо.
Теодор Хърман Албърт се ражда на 27 август 1871 г. По-големият му брат Пол Дресър се прочува като автор на песни. Семейството не остава задълго в родния му град Тера Хоут, щата Индиана, и момчето получава доста несистемно образование. На 16-годишна възраст напуска семейството си. Насърчен от свой учител, посещава за една година университета на Индиана, след което се залавя с журналистика: пише статии за писатели като Натаниъл Хоторн и съвременника си Уилям Дийн Хауълс, за филантропа Андрю Карнеги, за Томас Едисон, главно в чикагския вестник "Глоуб". Литературно и философско влияние върху Драйзър оказват Хоторн, По, Балзак, Хърбърт Спенсър и Фройд.
През 1893 г. предлага брак на учителката от Мисури Сара Уайт и на 28 декември 1898 г. двамата се женят. Разделят се през 1909 г., без да се развеждат. Той има многобройни връзки, някои скандални като тази с Телма Къдлип, тийнейджърка, дъщеря на негов колега, през 1910 г., когато е принуден да напусне поста си на главен редактор. Понякога има връзки с няколко жени едновременно. В Кентъки по време на миньорска стачка му повдигат обвинение в прелюбодеяние. Ивет Секели Истмън, шестнадесетгодишна, има връзка с него, когато той е на 56, и я описва в "Скъпо диваче". През 1919 г. започва връзка с братовчедка си Хелън Ричардсън. Съпругата му Сара почива през 1942 г. и на 13 юни 1944 г. се жени за Хелън, а година и половина по-късно Драйзър умира (на 28 декември 1945 г.).
През 1900 г. Драйзър издава в 500 екземпляра от първия и един от най-прочутите си скандални романи "Сестра Кари". Тогава той е отчаян от неуспеха и му минават мисли за самоубийство. Действието в романа се развива във "втория му дом" Чикаго, където е мястото на действие и на "Трилогията на желанието": "Финансистът" (1912), "Титанът" (1914) и "Стоикът" (издаден посмъртно през 1947 г.), както и на романа "Геният" (1915), цензуриран в Ню Йорк. С второто издание от 1907 г. "Сестра Кари" се превръща в един от най-прочутите романи в литературната история. Днес обвиненията в неморалност и сексуална разпуснатост трудно могат да бъдат разбрани, но цензурата по-късно спира "Стоикът", а такива проблеми има и със "Сестра Кари" и "Американска трагедия". "Кари" по-късно е филмирана с Лорънс Оливие; в други филми по негови  13 романа, играят Рита Хейуърт, Монтгомъри Клифт, Елизабет Тейлър. В литературна история "Сестра Кари" се смята за най-великия американски градски роман.
Въпреки че е известен като романист, Драйзър е писал също разкази, пиеси, публицистика. Успешен е и вторият роман на писателя "Джени Герхарт" (1911), но истинският му шедьовър е "Американска трагедия" - 1925 г. От съвременниците си е наричан "велик творец", "гигант на американската литература", а точно "Американска трагедия" е определяна като "най-великият американски роман". Главен герой на повествованието е Клайд Грифитс, който се опитва да постигне "американската мечта", но свършва на електрическия стол - в една "американска трагедия". Драйзър описва социалната неприспособимост на младия човек, неговия конфликт с обществото в стремежа му да достигне върховете на заможната класа.
В края на двадесетте години Сергей Айзенщайн пише сценарий по романа и храни надежди, че филмът ще се продуцира от холивудската студия "Парамаунт" или от Чарли Чаплин по време на престоя на съветския режисьор в Америка. "Парамаунт" заплаща 100 000 долара на Драйзър за правата, но се отказва да филмира сценария заради антисъветската кампания (понеже това можело да се изтълкува като комунистическа пропаганда). Драйзър харесва много сценария на Айзенщайн и се опитва неуспешно да предяви съдебен иск на "Парамаунт". Филмът е поставен от прочутия немски режисьор Йозеф фон Щернберг, открил за киното Марлене Дитрих, поставил филмите "Синият ангел", "Шанхай експрес" и други. Драйзър не харесва филма, смята, че смисълът на романа е предаден неправилно.
По време на снимките на втората екранизация на "Американска трагедия" Монтгомъри Клифт и Елизабет Тейлър имат връзка, която дава отражение на отношенията им във филма. Романът е забранен в Бостън.
Статутът на Драйзър като автор търпи промени след тридесетте години заради политическите му възгледи, след тях пътеписната му книга "Русия през погледа на Драйзър" и острата социална насоченост на неговата проза. ФБР и лично неговият директор и създател Едгар Хувър смятат, че Теодор Драйзър е "рискова" фигура за американската сигурност и му откриват досие в бюрото. Допълнително утежнение е посещението му в Испания по време на Гражданската война и подкрепата му за републиканците. Такава подкрепа оказват голям брой творци от тогавашната епоха като Ърнест Хемингуей, Малро, Джордж Оруел, поетите У. Х. Одън, Стивън Спендър, Сесил Дей Луис, Луис Макнийс. Сред привържениците на Франко са Сантаяна и Езра Паунд.
Случаят с Драйзър е различен и заради огромното му влияние като писател на епохата. Подозренията към него се подхранват и от обстоятелството, че в Съветския съюз той е единственият американски писател, чиито хонорари се изплащат, независимо от трудната финансова обстановка през войната.
Няма съмнение, че политическите възгледи на Драйзър и симпатиите му към работническата класа, към онеправданите съвпадат с левите идеи и няколко месеца преди смъртта си той става член на Американската комунистическа партия.
Сред писателите симпатизанти ("спътници")  на комунистическата партия са Джон Стайнбек, Ърнест Хемингуей, Лилиан Хелмън, Натаниъл Уест, Уилям Карлос Уилямс, Дашиъл Хамет, Малкълм Каули, Ван Уик Брукс, Ърскин Колдуел, Лангстън Хюз, Ъптон Синклер и др. Някои от тях са членове на партията, други са преследвани през епохата на маккартизма, мнозина я напускат след Хрушчовите разкрития за сталинизма.
Така че политическите "приключения" на Драйзър водят до известно омаловажаване на творчеството му, а към тях се добавя и... намесата на американската цензура - "Сестра Кари" излиза в първоначалния си вариант едва през 1981 г. Днес всичките големи романи на писателя, и най-вече "Американска трагедия" (епизодът със смъртта на Робърта се изучава в юридическите колежи), имат високо признание. Драйзър вероятно не е толкова популярен, колкото приживе, но мястото му в американската литература е безспорно.
_____

* 140 години от рождението на писателя


 

БСП посочи приоритетите си в сектор „Туризъм“

автор:Дума

visibility 65

НАП подхваща хората със системни доходи от продажби в нета

автор:Дума

visibility 321

/ брой: 40

Задава се масова подмяна на топломери и водомери

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 40

ЕК предлага роумингът на едро в ЕС да поевтинее още

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 40

В ЕС се договориха за ваксинационни сертификати

автор:Дума

visibility 232

Евролидерите разделени за ваксинационните паспорти

автор:Дума

visibility 251

Генералитетът на Армения поиска оставката на премиера

автор:Дума

visibility 246

/ брой: 40

"Упражнението" синдикален меморандум

автор:Ева Костова

visibility 259

/ брой: 40

Общото и личното благоденствие

visibility 240

/ брой: 40

България иска мир, не война в Черно море

visibility 312

/ брой: 40

Нека си спомним за една изключителна жена

visibility 264

/ брой: 40

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ