Теодор Цветков: Най-важното е да вярваш в мечтите си

Интервю на Альона НЕЙКОВА

- Откога се занимавате с плуване? Кой ви запали по този спорт, Теодоре?

- Реално погледнато, започнах да плувам в края на 2017 година. Просто много ми хареса този спорт. Може да се каже, че сам се запалих.

- Какво изпитвате, когато сте във водата?

- Плуването ми дава увереност. Тренировките ми са всекидневни и са много изтощителни. Стават все по-тежки, когато имам определени цели и си поставям различни предизвикателства. Чувството, когато съм във водата, е много различно, неописуемо е. Знам, че го правя за здраве - не само за моето собствено, но и преследвам различни каузи.

- В рамките на една година поставяте два световни рекорда, имате и много други постижения. Какво ви костват тези успехи? Налага ли се да се лишите от нещо?

- През цялото време, откакто плувам по-сериозно, разбрах, че това ми коства много труд, който не може да се забележи отстрани, трябва да се усети. Всеки ден ставам рано - в 5 сутринта. Просто нямам друг избор, а понякога удобните за мен часове за тренировки са заети и се налага и в 10 вечерта да плувам, колкото и да съм уморен. Не можеш да кажеш: днес не се чувствам добре или съм болен. Тренирам по четири-пет часа. Нямам право на грешки. Знам, че за да постигнеш нещо значимо, е нужно постоянство. И в никакъв случай не трябва да се отказваш от поставените цели.

- Успявате да се превърнете в любимец на русенци и хора от цяла България, дори ви смятат за герой заради благородните инициативи, които организирате и подкрепяте. Защо го правите, какво ви провокира да заставате зад различни каузи?

- Аз съм на 27 години и до ден днешен моите цели не са се променили. Искам да съм полезен на другите, да помагам на нуждаещите се. И се старая да го правя на сто процента. Не смятам, че това е геройство. Най-важното е да сме хора.

- Кой ви подкрепя в тези начинания? Откликват ли хората на вашите призиви за събиране на средства за болни деца?

- Ако трябва да съм честен, не мога да кажа, че страшно много хора се отзовават, когато става дума за благотворителност в България. Като че ли у нас все още има някакъв страх, щом някой призовава да се събират пари за определени каузи, колкото и благородни на пръв поглед да са те. Не знам защо става така. Но съм убеден, че е добре повече българи да се включват и да откликват на такива призиви. Защото никой не може да предвиди кога ще се окаже от другата страна и дали самият той или негов близък няма да има нужда от помощ.

- Коя е най-голямата сума, която успяхте да осигурите с вашите прояви?

- Не мога да ви кажа точно. Но мисля, че събрахме около 10 хиляди лева, когато плувах с вързани крака. Може и да са повече, не знам.

- А наистина ли е вярно, че именно с вързани крака успешно преплувахте 50 километра за по-малко от 17 часа?

- Знаете, че мечтите и идеите неслучайно попадат в нашето съзнание. Така си го представях - като огромно предизвикателство. Знаех, че няма да е лесно, но по този начин това постижение привлече по-голям обществен интерес. А и когато е прекалено лесно, всеки ще го направи.

- Колко хора биха се справили с подобно предизвикателство?

- Мисля, че всеки го може. Но въпросът е: кой ще поиска да го направи?!

- Зная, че много хора са ви казвали, че няма да успеете да осъществите някои от начинанията ви. Как реагирате, когато чуете, че нещо не е възможно? Това обезкуражава ли ви, или, напротив, ви амбицира още повече?

- Случвало се е да се замисля: дали наистина е възможно това, което решавам да направя? После си казвам: стига глупости, вече толкова неща са зад гърба ми, в които също много малко хора са вярвали, че са постижими, или направо са ме убеждавали, че няма как да станат. Думата "луд" по мой адрес съм я чувал повече пъти от всяка друга. Но, реално погледнато, всяка победа, която съм постигал, е била напук на факта, че някои не са вярвали в мен, а не защото са ме окуражавали.

- Докъде стигна изграждането на водно-рехабилитационен център за деца с увреждания - нали застанахте и зад тази благородна инициатива?

- Да, помагах за тази кауза три години. Брат ми също се е включвал, подкрепял е инициативата, което за мен е много важно.

Доколкото знам, сега се чака да се отдели място за строителството на водно-рехабилитационния комплекс за деца с увреждания. Надявам се, че още тази година ще се направи първата копка, което е голямо постижение. Така и повече хора ще видят, че наистина се случва заплануваното, а не всичко е само приказки. Вярвам, че такъв център е нужен, и се радвам, че най-после ще стане факт.

- Подкрепихте и фондацията на Нана Гладуиш "Една от 8", която подпомага жени, диагностицирани с рак на гърдата. От Министерството на околната среда и водите ви позволяват да преплувате 32 от езерата на България. Трудно ли се получава такова разрешение?

- Обсъдихме какви са възможности за тази инициатива с властите, свързахме се с всички институции и ръководства, които отговарят за такива разрешителни. Ако бях получил възможност да преплувам не 32 езера, а повече, щях да го направя. Но то не навсякъде е безопасно, въпреки че бях с екипа си - Валентин Цветков и Деян Костадинов. Те ме обезопасяваха с лодка и направиха всичко, което зависи от тях, за да успея. Всичко стана по план и преплувах тези 32 езера за един месец, но де факто се случи за 15 дни.

- Как ви дойде идеята за 24-часов маратон на велоергометър, който осъществявате с вашия брат Валентин? 

- Двамата го измислихме, като идеята беше да се окаже морална подкрепа на хората, които се борят с КОВИД-19, и на лекарите на първа линия. Сменяхме се на велоергометъра на всеки час и изминахме общо 753 километра, като предварително заявихме 600, а през последното денонощие брат ми кара сам. Доволни сме, че успяхме благополучно да финализираме и това начинание.

- Миналото лято участвате в истинско изпитание на човешкия дух в руския град Самара и дори ставате втори. Кое беше най-голямото предизвикателство в този маратон?

- Хората казват, че най-добре разбират какво могат, когато излязат от зоната си на комфорт. В това състезание в Русия, на което трябваше да се изминат 181 километра за 5 дни, всъщност разбрах, че преди това никога не съм излизал от зоната си на комфорт. В Самара зоната на комфорт беше излязла от мен. Когато се възпалиха китките ми, беше най-трудно, изпитвах страхотна болка. Брат ми много ми помагаше и тогава. Всяко движение беше болка, нищо друго не усещах. Но успях да превъзмогна не само нея, но и себе си.

- Защо плувате в ледени води с температура около един или пет градуса? Как се подготвяте за тези предизвикателства?

- Бих казал, че плуването в ледени води е един от най-опасните спортове. Изисква се голяма всекидневна подготовка. Необходимо е до теб да има човек, който веднага да помогне в случай на нужда, защото не знаеш кога можеш да изпаднеш в критична ситуация в студените води. Тялото трябва да е тренирано така, че да издържа на много ниски температури. А това наистина е изключително трудно.

- Поставихте рекорд на Гинес за преплуване на 10 километра с една ръка за 5 часа, 13 минути и 49 секунди. Това се случи през 2018 година, нали? Подобрено ли е това постижение?

• Мисля, че вече да. Първи поставих този рекорд и е добре, че е признат от Гинес. Макар че това разстояние съм го преплувал и за 4 часа, но през 2018 година бях контузен и затова стана по-бавно.

- Доколкото разбрах, предстои ви участие в инициативата "Чисто Черно море". Кога ще се проведе тя? Какво ви е необходимо, за да се подготвите?

- Живот и здраве, през август ще участвам в тази инициатива - ако всичко се развива по план и успея да намеря спонсори за самото събитие. Защото са необходими средства, за да мога да тренирам и да се подготвя така, както трябва - да спазвам определен хранителен режим, да приемам нужните добавки, които поддържат тялото в добра форма...

- Как реагират вашите съграждани на постиженията ви?

- Някои се радват, други не ги признават или не смятат, че са важни... Но, реално погледнато, различни хора - различни идеали... Знам, че аз съм този, който ще успее, защото това е моят личен избор. И имам волята, смелостта и психиката да го направя.

- От кого получавате най-голяма подкрепа за всичко, което правите?

- От брат ми и от цялото ми семейство.

- С какво се гордеете най-много от постигнатото досега?

• Не мога да кажа само едно нещо, с всичко се гордея. Всекидневно съм отстоявал думата си. Все пак имам 100% успеваемост - каквото съм казал, всичко съм направил. И никой не е успял да сломи мечтите ми, защото вярвам в тях.

Можете да подкрепите Теодор Цветков:

https://www.paypal.me/winterswimming

по банков път - BG64UBBS80021013954850 - Теодор Илиянов Цветков