Ти, българино, знай своя род и език!

Ангел Ангелов

Макар и създадена преди два и половина века, "История славяноболгарская" на отец Паисий и днес продължава да ни вълнува с патриотичния патос, с който е написана. 3а мнозина тя все още е интересна и със своето съдържание. Според  българските учени със своята "История славяноболгарская" отец Паисий поставя началото на Българското възраждане, на Българската историография и на Новобългарската литература. Затова интересно ще бъде да си припомним "в кратце" съдържанието на Паисиевата история.
"История славяноболгарская" започва с едно разсъждение, озаглавено "Ползата от историята". Това разсъждение и препоръките в него отец Паисий прави въз основа книгата на римския кардинал Цезар Бароний "Деяния церковная и гражданская", преведена на руски език и публикувана в 1719 г. по нареждане на руския император Петър I. Отец Паисий намира книгата в библиотеката на българския манастир Зограф в Атон, в който той завършва своята "История славяноболгарская". Разсъждението на кардинал Бароний за ползата от историята отец Паисий допълва със свои препоръки. Той пише, че за всеки читател е полезно, ако иска да обогати разума си и да не се срамува, ако дете или неук човек го попита за църковните деяния и царските истории, той няма да може да му отговори. Пожелае ли човек, пише също той, седейки си вкъщи "да узнае всичко в света", без да пътешества - да чете историята. Отец Паисий съветва своите читатели: "Чети историю!".

Втората глава на своя труд отец Паисий е озаглавил "Предисловие к хотящим читати и послушати написания в историйцу сию". "Внимавайте вие, обръща се отец Паисий към читателите и слушателите на своята книга, които обичате своя род и своето българско отечество и искате да научите известното за своя български род - за вас написах подред това, което е известно за вашия род и език. Четете и знайте, за да не бъдете подигравани от други народи, че нямате история". Тежки упреци отправя отец Паисий към онези българи, които се срамуват да се нарекат българи и не говорят на своя език,

а се влачат по чужда култура

и език. На тях казва, че няма защо да се срамуват, защото българите са имали свое царство и държава, славни и прочути "по цялата земя". По-нататък отец Паисий с гордост заявява, че от целия славянски род най-славни били българите. Първо те се нарекли царе, първо те са приели християнството, първо те са имали патриарх, първите славянски светци са от българския род. И ще завърша за тази глава с призива на отец Паисий: "Ти, българино, знай своя род и език и се учи на своя език!"
"Собрание историческо о народе болгарствен" е озаглавил отец Паисий третата глава от своята "История славяноболгарская". В тази глава, както пише той, въз основа на руски ръкописни и печатни истории проследява историята на славянските народи, като започва с библейското предание за началото на човешкия род и стига до разселването на славяните, в това число и на южните славяни, към които той причислява и българите. Името на българите пък отец Паисий извежда от името на река Болга (Волга). По времето, когато българите идват на Балканите, Паисий посочва, че според Бароний били

диви, безстрашни и смели на бран

люти като лъвове. По-нататък отец Паисий прославя българските крале, князе и царе Муртагон (Свети цар Борис I), Симеон, Самуил, Асен I, Калоян, Шишман и др.
В четвърта глава отец Паисий прекъсва разказа си за българската история и накратко предава сръбската история, която според него е тясно преплетена с българската. От безумие, пише авторът, на сърбите им се струва, че отначало са били по-славни от българите, с кралство и войска, със земя, но това не е така, защото всички народи по света знаят българите и във всички истории има писано за тях. За сърбите нито в латинските, нито в гръцките истории пише, а от сръбските истории не може да се разбере кое е истина, защото авторите писали, както са слушали от простите хора.
Отец Паисий продължава в следващите пета, шеста и седма глава на своята история прославата на българските царе Константин Шишман, Ивайло, Иван Александър, Иван Шишман и др. В седма глава той разказва по-конкретно колко знаменити били българските царе Батоя, свети крал Тривелий, Борис I, Иван Асен II, Кардам, Крум, Симеон и др. Писаното за всеки от тях отец Паисий започва с изречения "С какво е бил знаменит цар Крум?", "Защо бил знаменит цар Симеон?" и др. Например за цар Асен I пише, че бил знаменит с това, че

сам Бог го избрал да обнови българското царство

и да покори гръцките царе, които дълги години му плащали данък.
"О учителях словенски" е заглавието на осмата глава на "История славяноболгарская". И тук разказът на отец Паисий е пълен с легендарни сведения за славянските учители Св.Св.Кирил и Методий. От написаното в тази глава за нас днес е важно твърдението на отец Паисий, че първите богослужебни книги били преведени от Св.Св.Кирил и Методий и техните ученици от гръцки език на български, а не на сръбски, камо ли на "македонски" език.
Деветата, последна глава, носи заглавието "Ту собрахом в кратце имена святих болгарских, колико просияли от болгарски език в последная время". Отец Паисий посочва общо имената на около 40 православни български светци, като изказва съжаление, че не е успял да издири имената на всички. За по-важните български светци като Свети цар Борис I, Св.Св. Кирил и Методий, Свети Теодосий Търновски и др., той прави кратки описания на деянията им.
Отец Паисий завършва своята "История славяноболгарская" с едно "Послесловие", в което ни е дал много ценни биографически сведения за себе си. Той пише, че съставил историята в манастира Хилендар при игумена Лаврентий, с който са братя. Брат му Лаврентий бил на 60 години, а отец Паисий - на 40. 3аради неразбирателство между монасите в Хилендарския манастир за неплатен данък от 27 000 гроша на турската държава, той се премества в другия български манастир Зограф, в който завършва своя труд. Съобщава също, че по времето, когато пише историята, страда от постоянно главоболие и болен стомах. Отец Паисий пише също в "Послесловие", че не е "учил никак нито граматика, нито светски науки". Биографичните сведения за себе си и болестите си отец Паисий ни описва навярно с желанието да оправдае недостатъците на своята книга, която "за простите българи и просто написал".
Както с предговора и послесловието към историята си, така и с всичко писано в нея, отбелязва Михаил Арнаудов, отец Паисий начертава

първата програма за национална обнова

която запалва умовете и сърцата на мнозина българи да се борят за пробуждане на българския народ. Един от тях е монахът Спиридон, родом от Габрово. В 1792 г. той завършва в манастира в град Нямцу (Молдова) своята "История в кратце о болгарском народе словенском". Монахът пише своята книга под прякото впечатление от "История славяноболгарская" на отец Паисий. Спиридон дръзнал да напише историята, защото видял, че такъв славен народ в миналото като българския е доведен до забвение.
В своята статия "Отец Паисий. Неговото време, неговата история и учениците му", публикувана в "Периодическое списание", кн. IV, 1871 г., стр. 4-26, професор Марин Дринов пише, че първата половина на XVIII век е най-черното време в живота на българския народ. През този период според него българите вече не са съществували като народ, защото били забравени от всички. Самите българи не се чувствали като народ. Старобългарската дума народ изчезнала от българския език и вместо нея започва да се употребява гръцката дума "хора със значение полски жители, обречени на тежък земеделски труд". И в това време се раздава гласът на отец Паисий от Атон...
"От този глас, пише проф. М. Дринов, разнебитените и разглобени българи начнали да се сглобяват пак в един народ". А народният поет Иван Вазов е изразил казаното от проф. Дринов в поетична форма със своя стих: "От днеска нататък българският род история има и става народ"!