Тия времена вече ги няма

Доста време поживях през социализма. Първото, което помня, са самуните бял хляб в магазина, сандъчетата с мармалад и масло, както и гюмовете с мляко. Хлябът беше току-що изпечен и ухаеше страхотно. Баба ми ме гонеше с маслото да ми намаже, но аз слагах сирене в краешника и го хапвах с удоволствие. Масло слагах на филиите с шипков мармалад, ама той нямаше нищо общо със сегашната полутечна каша, която продават, че са й лепнали и етикет "еко".
Не помня да са ми мазали филията с мас! С мас се готвеха някои манджи. Баба ми стоеше до печката и въртеше гювеч, или телешко със сини сливи, или пиле яхния с много лук. Миришеше божествено! И беше вкусно, облизвахме чиниите. Дори картофената й супа беше супер. А най-много обичахме копривената каша - с много масло и сирене, която се топеше в устата.
В Халите продаваха всякакъв вид месо. Висеше на ченгели и хората посочваха откъде да им отрежат кило-две.
Да, нямаше шоколадови яйца и тоблерони, нямаше бисквити "Орео" и всякакви вносни, натъпкани с палмово масло, оцветители, набухватели, че даже и гума боклуци. Имаше шоколад "Крава". Огромен, млечен, страхотен! Имаше аерошоколад и шоколад "Кума Лиса". Имаше "Чайки", "Байкалчета", сухи пасти. Имаше бонбони "Балкан" със страхотен крем, бонбони "Таралежки", бонбони "Морско дъно" на два реда с черен и млечен шоколад. Имаше марципан "Люлин", който топяхме на водна баня, слагахме масло и се получаваше отличен течен шоколад. Нямаше близалки, имаше захарни пръчки и петлета. И много захарен памук. Имаше бонбони "Лакта", бисквити "Детска радост" и "Еверест", фъстъчени вафли, локумени вафли, наслада за небцето.
Искате ли, млади хора, да ви опиша една соцсладкарница? Имаше следните неща - три вида целувки... Имаше паста "Букет", паста "Дънер", паста "Тунелче" и не мога да изброя всичките... Имаше изобилие от сиропирани сладкиши - охлювчета, бадемки, кадаиф, баклава, саралии, толумбички, реване, имаше "Ежко Бежко", "Миньорки", еклери с различен крем, шоколадки, меденки, ореховки, масленки... И направени от истински продукти, без оцветители, подобрители, разни Е-та, глюкози, палмово масло, царевична захар и какви ли не фалшификати. Ядяхме на корем, защото бяха евтини. А после тичахме из парка да изразходим калориите...
Можех да си купя милинка, баничка, тутманик, принцеса с кайма, хот-дог, ами да - имаше хот-дог, но с истински кренвирши.
През лятото нямаше банани, наистина... И кивита нямаше, и манго, и пъпеши от Аржентина, и още няколко вида екзотични плодове, които и сега застояват по щандовете.
През зимата имаше ябълки - огромни, уханни, сушени сливи, портокали, мандарини и страшно много сладка и компоти.
Още ли мисли някой, че гладувахме?
Не, ядяхме истинска храна и не боледувахме. Нямаше затлъстели, нямаше алергични, нямаше нито една от тези модерни болести, които сега ни мъчат и убиват.
Но тогава бяха други времена.
Времена, които в момента някой много иска да изтрие от съзнанието ни, за да пише нова, фалшифицирана история в умовете на идните поколения. С едничката цел - да се тъпчем с огризките на Европа и света и да благодарим на демокрацията. За да работим в големите им корпорации като роби, за жълти стотинки... и пак да благодарим на демокрацията.
Благодарим, но си искаме нашата храна, чистата, вкусната!
Искаме си и свободата. Онази свобода, при която всички бяхме солидарни, сплотени и не се мразехме. Даже се обичахме!
Но тия времена вече ги няма...

Фейсбук