Точки на падежа

В пет града в България - Бургас, Варна, София, Пловдив и Велико Търново, са били построени 75% от общо 120 000 нови жилища, въведени в експлоатация през 2004-2011 г. От тях 60 000 хиляди са били издигнати във Варна и Бургас, като половината са т.нар. ваканционни имоти. Т.е. те не се използват като основни жилища от българските им собственици, или имат, което е много често срещано, чужди такива. И само още едно число за сравнение - през друг период в историята на България - 1985-1992 г., са били построени 338 000 жилища. По-добре е да не се коментира сравняването на тези два факта, защото рискуваме да излезем извън рамките на литературния език. Но все пак очевидно е, че не може да се говори за никакъв строителен бум в предходното десетилетие, защото по този показател "късният" социализъм разгромява днешния "развит" капитализъм.
От посочените данни могат да се извадят следните изводи. Първо, че икономическата активност в страната се е концентрирала основно в тези пет града. Второ, че демографската криза продължава да се задълбочава и краят й не се вижда.
Ако изключим закупуването на жилища с инвестиционна цел, има две основни причини човек да си търси нов дом. Когато семейството му се увеличава и децата трябва да имат свое жилище, и когато иска да подобри условията, в които живее - например да си вземе къща вместо апартамент или по-голям апартамент. И за всичко това са нужни солидно количество финикийски знаци. Видно е, че в България тези условия не съществуват. Липсата на нормална работа и най-важното, на перспективи извън големите градски центрове, а в България има над 250 града, кара хората или да бягат от тях в чужбина, или в горепосочените пет центъра. И да си търсят жилища там. Друго негативно следствие на този процес е демографският спад, макар че за него има и други причини. Виждаме още, че дори концентрацията на население в петте града не води до кой знае какъв бурен ръст на жилищното строителство в тях, сравнено с периода преди промените. Особено показателен е случаят със София. При такова количество на панелните жилища, които по общо мнение не са най-доброто място за живот, би трябвало да се очаква, че хората ще искат да ги заменят за нещо по-ново и качествено. Но това не се случва. Причината очевидно е в бедността.
Данните за строежа на нови жилища винаги са показателни за развитието на една държава. Нашата няма с какво да се похвали, особено след 20 години път към демокрация и пазарно стопанство. И, разбира се, както вече е прието в България, държавата за нищо не е отговорна и не се чуства длъжна да подобри жилищните условия на народа и така - това също е начин, да стимулира раждаемостта. Вместо програми за подобряване на жилищните условия, субсидирани от държавата, ни се предлага облепване на панелките със стиропор с последващо боядисване. Т.е. украсяване на мизерията.
Някои икономисти казват, че са ни нужни точки на растежа. Някои го разбират, че е необходимо да се развива икономиката предимно в няколко големи градски центъра, които после да "издърпат" цялата държава. Това е глупост и данните за строителството го показват. Ръст няма, а това са поредните точки на "падежа" на България.