29 Март 2024петък00:51 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Срещи

Тодор Коруев: ГОРЕ СЪРЦЕТО!

И ако вестникът и днес е по будките, то е защото е духовен хляб, без който читателите му не могат, убеден е известният журналист, публицист, писател и дългогодишен зам. главен редактор на ДУМА

/ брой: 64

автор:Альона Нейкова

visibility 2779

"Времето доказа, че и българското общество не може без "Дума"

"От кораба "Дума" Стефан Продев правеше история"

- ДУМА става на 30 години. Много ли са за български всекидневник, Тошо?

- Не зная дали около рождения си ден "Дума" е в сатурнова дупка, както казват, че става с нас, човеците, но и вестникът е жив организъм, сам се грижи за здравния си тонус и социалния си статус, пък и за позициите си на пазара. Но колко дупки по стръмния си път избегна вестникът в годините от 4 април 1990 г. насам. Настръхвам, като си помисля, че "Дума" можеше да потъне в някоя от тях и край. Както потънаха в небитието "Демокрация", "Подкрепа", "Свободен народ", "Права и свободи", "Народно земеделско знаме", "Факс", "Преди и сега", "21 век", "Про и анти", "Отечествен вестник", "Континент", "Поглед" - на два пъти, "Класа", "Преса" и още, и още. Вестниците изчезват, преминавайки в друго "агрегатно състояние" - в електронни сайтове. Вестникарското гробище е препълнено, но да говоря на юбилей за смърти е най-малкото безтактно. И ако вестникът и днес е по будките, то е защото е духовен хляб, без който читателите му не могат. Времето доказа, че и българското общество не може без него.

- Работил си рамо до рамо до Стефан Продев като първи зам. главен редактор. Какво бе за теб това време? Усеща ли се днес Продевият дух на страниците на вестника? Успява ли сегашният екип да върви в същата посока, към която този виден публицист поведе изданието ни преди три десетилетия?

- Ако река, че Продевият дух е жив и днешният екип върви в неговата посока, ще ти бъде повече от приятно. Вместо това, аз ще припомня какъв трябва да е вестник "Дума" според Продев: Да е "червен", да защитава леви позиции и да пропагандира леви идеи (не се страхувайте от думата "пропаганда"), да обединява напредничавата интелектуалната мисъл. От рождението му бе заложено разбирането на Стефан Продев: "Светът е информация, всичко е информация. Дори и човекът. Дори и идеите." Да е вестник на народа, да не го дърпа назад клеймото "партиен вестник". Да е модерен европейски вестник и в същото време да мирише на "българското" - да защитава националните интереси и идентичността ни.

Всеки ден в редакцията на "Дума" Шефа - така го наричахме - ни внушаваше култ към новината, отговорност пред словото, уважение към читателя, да служим на истината, да не правим вестник въобще, а вестник с характер. Мисълта на Бакунин "Свободата на печата е майка на всички свободи" бе неговият граждански и професионален девиз. И като преценим как и доколко всичките тези идеи на Стефан Продев "живеят" в днешната "Дума", ще получим отговор на твоя въпрос: "Усеща ли се Продевият дух на страниците на вестника".

- Какво си спомняш от първия ти ден в редакцията, за първата журналистическа задача, за първата публикация?... 

- През 1980 г. се качих един етаж над "Вечерни новини" - в културния отдел на "Работническо дело" като първи зам. зав. отдел. Но не си спомням нито първата журналистическа задача, нито първата публикация - спомените ми за това са ръждясали. Та аз цял живот се занимавам с вестникарство - като ученик в Момчилград бях главен редактор на "Млади димитровци" - вестник, издаван на циклостил. Като учител в родния ми град пък правих градския вестник "Трудов фронт". След това бях във "Вечерни новини", "Работническо дело", "Дума", сега, макар и да се понатрупаха годините ми, правя вестник "Тракия" и съм в редколегията на списание "Везни".

- Бил си кореспондент на ДУМА в Прага и в Москва.

- Една седмица след Десети ноември на 17 ноември 1989 г. на Вацлавака милион народ приветства Вацлав Хавел и Александър Дубчек - един до друг. Това бе началото на "нежната революция" в Чехословакия, която, по-късно се разбра, не бе толкова кадифена, колкото я представяха. В Москва на международните пресконференции на Борис Елцин и Михаил Горбачов така и не успях да задам въпрос, макар да вдигах упорито ръка. После разбрах, че си има хора, които да питат и те получават въпросите предварително. Още докато бях там, Стефан Продев ме назначи за заместник-главен редактор и станах първият зам., който е и кореспондент в чужбина.

- Каква ДУМА си заварил, когато си се върнал?

- Стефан Продев не дошъл сам в Полиграфическия комбинат, довел със себе си Валери Найденов, Димитър Шумналиев и Румян Георгиев. Уроците на Продев продължаваха... "Дума" всеки ден беше левият вестник, вестникът на истината, вестникът на народа, вестникът с характер. И читателите стигнаха милион.

Ще припомня нещо. В анкетата на Съюза на българските журналисти Стефан Продев влезе в десетката на най-добрите публицисти на ХХ век. И бе единственият жив сред десетте избраници на колегията, в компанията на деветима вече безсмъртни. Така още тогава получи знака за безсмъртие. Не зная дали Стефан Продев вече е влязъл в учебниците по журналистика. Проф. Филип Панайотов го преподаваше, другите, ако се правят на слепи и глухи, то е за сметка на занаята.

- Кои са били най-тежките и най-хубавите моменти за теб, докато си работил в ДУМА?

- Стефан Продев си отиде от белия свят огорчен. От чужди, но и от свои. Той преживя чумосването ("Дума" - Чума) и анатемосването, конфискацията на имуществото до сушка, съдебните разправи и смъртните заплахи, пуническите войни срещу вестника и професионалната завист на колегите. Забравя ли се времето, когато биеха репортерите на "Дума" по митингите и гонеха журналистите му като адамити. "Творците на храброто слово" - наричаше Стефан Продев репортерите и редакторите с признателност за безстрашността им и вярата в идеала - бяха обиждани, гонени и преследвани, дори бити и съдени, бяха лъгани и пренебрегвани. Имало е злоба, но и завист. Не по-леко Продев преживя тревожните среднощни конгреси и огорченията от фрази като "Дума" не е моят вестник". Но е имал и звездни мигове - най-често пред пишещата машина - неговия олтар за думите, или в суетнята около направата на поредния брой на вестника. Тогава от кораба "Дума" той правеше история. А какви само бяха авторите на "Дума" - писатели, учени, мислители - интелектуалният цвят на България - ако се опитам само да припомня имената им, ще ни трябва още една вестникарска страница.

- Предполагам, знаеш, че и до днес част от екипа ни те нарича "наш Тошо" и "Вестникарят" - с главна буква. Не се славиш с благ характер, затова въпросът ми е: как се постига подобно отношение и уважение от страна на колеги?

- Стана така, че аз много дълго бях част от "Дума", дори Велислава Дърева ме короняса със званието "непоправим думаджия", с което мога само да се гордея. На какво се дължи доброто отношение и уважението от страна на колегите, те си знаят. Вероятно е заради занаятчийските ми умения в "правенето на вестник", пък, лаская се, и заради писанията ми, които общо взето читателите харесват. А "благият ми характер" често трябваше да влиза и в битки "с чужди и свои" и за мое учудване той издържа.

- Първият си, с когото си позволявам да правя интервю, като говоря на "ти". Защото още си спомням началото на работата ми в ДУМА, когато си разменихме няколко изречения и ти почти ми заповяда да не използвам "множествено число" към теб. С всички ли си на "ти" или все пак има човек, към когото се обръщаш на "вие"?

- Днес към всички се обръщам на ти, преди съм използвал уважителната форма към някои големци-партийци, но това не означава, че съм ги уважавал. Та реших, че вече съм на години и по-добре е с всички "на ти" - в това обръщение има повече близост и доверие. Като знам, че в Народното събрание не могат да се гледат един друг, а се сипят "Уважаеми...", "Уважаеми...", "Уважаеми..."

- Имаш доста награди като журналист. Знаеш ли точния им брой? Коя е най-ценната от тях лично за теб и защо?

- Дал бог награди и журналистическата колегия дала. Имам три Златни пера на СБЖ, едно "Златно перо" на Съюза на преводачите, носител съм на Голямата награда на СБЖ за цялостно творчество, наградата за публицистика "Кирил Маджаров", наградата на СБП за публицистика "Богомил Нонев", националната награда за политическа публицистика "Георги Кирков" и никога няма да забравя - Наградата на ДУМА за цялостен принос. 

- Автор си на няколко книги. Кога и как намираш време и вдъхновение да пишеш? Мислиш ли, че с твоите "Горещи думи" и "Животописи" поколенията след нас ще може да добият представа за истински важните хора и случки, определящи фокуса на нашето всекидневие?

- Започнах с краеведска история на моя роден Момчилград, после излязоха книгите с интервюта "Горещи думи" и "Горещи думи 2", автор съм и на три литературни анкети - с Тодор Генов, с Любомир Котев и с Петър Андасаров. "Животописи" и "Още животописи" са с публикациите ми в ДУМА, главно написаното от мен като колумнист. Така че и моят вестник има пръст. Знам, че не съм Тукидид, няма я и Пелопонеската война, но, от една страна, моите животописи са своеобразна кардиограма на вчерашния и днешния ден на България и света, от друга, тя ни напомня за събития и личности от нашата история и култура - някои от които малко известни или позабравени. Приятно ми е да чуя мнението на критиците, които твърдят, че са едва ли не истински барометър на времето. "Живот ли бе да го опишеш!" - това пишех понякога на автографите на книгите с животописи. 

- Колко време си отглеждал зрънцето на желанието да зарадваш читателите с "Овньо льо вакал, каматан... Жалба по славното родопско овчарство"? Изстрадана ли е тази книга или с нея си излял всичко, което си искал да напишеш за родния си край, омесвайки, както самият ти казваш, "в едно тесто митология и история, етнография и фолклор, народопсихология и мемоаристика, художествена литература и журналистика"?

- Три са неприятните неща: да легнеш и да не заспиш, да чакаш и да не дочакаш, да сториш нещо и да не ти го бендисат. Аз не мога да не бъда доволен - книгата "Овньо льо вакал, каматан..." е харесвана и хвалена, даже попривиха пръчката с похвалите. Нарекоха я "Библия на овчарството". Не се смятах за писател, но за "жалбата по старото родопско овчарство" получих две чисто писателски отличия - наградата на СБП за народопсихология и националната литературна награда "Николай Хайтов" за белетристика. Израснал съм сред приказки и песни - двама прадядовци и единият ми дядо са кехаи. У дома винаги се е говорило за саи и мандри, за овце, агнета и шилета, за овни и еркичи (от дете знам, че чан се туря на еркич, а не на прашничево шиле), за бито сирене и саздърма, за чевермета, наслушал съм се на разговори за овчарски кучета, за вълци и мечки, за люти разбойници арнаути. Така че не съм писал по социална поръчка, нито по европейски проект. Книгата няма системна подредба - веднъж пипам оттук, друг път - оттам. Сърцато подкарах това стадо от думи и така до края. Сам не знам как смесих в едно тесто митология и история, етнография и фолклор, народопсихология и мемоаристика, художествена литература и журналистика. Черешката на тортата връз тази разнородна смес, поне за мен, е родовата ни хроника на фона на славното време на родопските тьожки кехаи. На всичкото отгоре - Смолянският театър направи фолклорен спектакъл по "Овена", в него участват и Валя Балканска, и гайдарят Петър Янев.

- Книгата, която (искаш да) пишеш, е?...

- "Сос ми грачиш, гарванчо... Истории с хайти, разбойници и комити" Това е художествено изследване на разбойничеството в българските земи. Пиша я!

- Как ти понасят мерките, свързани със социалната изолация заради коронавируса?

- В живота има и едно, и друго, не всичко е "полно и равно", както казват родопчани. И такова зло като пандемията с коронавируса ни дойде до главата. Аз съм се "карантинирал" в село Кръстевич в Средна гора заедно с жена ми - проф. Галина Рашкова. Ако ме подмине злото, ще го вкарам в бъдещите животописи.

- Вече седмица екипът ни прави вестника изцяло дистанционно. Някога представял ли си, че ще е възможно подобно нещо? Кое ти се вижда най-трудно в този начин на работа?

- С компютрите и връзките помежду си ще се оправите. В тази работа дистанционно много важно е да се знае кой какво и колко може, и да му се възлага работа, която по силите му да свърши. Сиреч - доколко можеш да разчиташ на един или друг колега. Дистанционната работа зависи и от оперативността на звената и планирането. Сега ще разберете колко важно нещо в нашия занаят е доверието.

- Къде виждаш мястото на ДУМА в съвременната информационна среда?

- За съжаление в последно време вестникът поизтъня, намален бе броят на страниците, пък и съдържанието в тях обедня, дори това, което предлага като четиво не е разнообразно и интересно. С най-голям интерес следя рубриката "Черно на бяло" на Христо Георгиев - голямото откритие на вестника. Очаквам публикациите на Анжел Вагенщайн, Велислава Дърева, Константин Иванов, Валентин Караманчев, Крум Василев, Георги Георгиев, Евгени Гаврилов, Велиана Христова, Зорница Илиева и др. Такива текстове придават на вестника характера, за който говореше Продев. Такава е и поредицата от материали за българската история и антифашисткото ни минало. Учудвам се, че в социалните мрежи и разните сайтове има текстове, подходящи за вестника, а вие, колеги, не посягате към тях.

- И все пак - вестникар, публицист или писател е Тодор Коруев?

- Може би и трите. Бог любит троицу!

- Какво би казал на днешния екип на ДУМА и на читателите на вестника?

- Ще се обърна към тях с любимата максима на Стефан Продев "Sursum corda" - "Горе сърцето!"

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ