Too big to (let) fail*?

Георге Пипереа
Ромъния либера

В периода между октомври 2008 г. и октомври 2010 г. Европейската комисия одобри държавна помощ за банките в рамките на 4,589 млрд. евро, което се равнява на 45 години от румънски брутен вътрешен продукт (БВП). А това най-вероятно не включва парите за финансови институции, тъй като нашата свръхщедра комисия не гореше от желание да изчисли разходите за тази политика. Хиляда млрд. евро бяха похарчени през 2008 г. за спасяване на банките и 250 млн. - през 2009 г. В същото време общо държавната помощ за всички други сектори на икономиката беше само 73 млрд. евро (по-малко от една шестдесета от сумата за банките).
Цифрите за държавната помощ включват грантове, гаранции, кредитни линии за освобождаване от проблемни активи и всички форми на финансова помощ за компании от страна на държавните власти, получени от публични фондове. И неизменно решенията за сумите, изразходвани за държавна помощ, се вземат, без да се отчете общественото мнение, при неконкурентни и непрозрачни условия, от администратори, които не са отговорни пред обществото. Без да знаят, неусетно европейските данъкоплатци са принудени да участват в това спасяване на фалиралите банки, на ръба на законността.

Парите потъват в черна дупка

Но данъкоплатците са граждани, а това означава, че те имат права, както и задължения. Преди да се хвърлим да защитаваме банки на ръба на колапса и по този начин да поемем отговорност за рисковете, свързани със сенчестите им дела, гражданите трябва да са сигурни, че правата им са защитени, или поне да им се гарантира, че има някаква надежда, че техните права ще бъдат защитени.
Съгласни сме да плащаме такси и данъци, защото разбираме необходимостта от финансиране на основни държавни системи: образование, здравеопазване, прилагане на закона, съдебна система и отбрана. Но ако финансовата устойчивост на тези системи е застрашена, защото приоритет за държавата е спасяването на фалирали банки, тогава вече не трябва да се чувстваме задължени да плащаме. Не искаме да плащаме данъци на държава, която просто хвърля парите ни в черна дупка, създадена от финансовата система, която все още се ръководи от мотото "алчността е благо".

Не може и не бива да се защитават

Внасяме своя принос в системите за социална сигурност, защото очакваме, че тези системи ще ни осигурят средства, които ще ни потрябват, ако останем без работа, или не сме в състояние да работим, или се разболеем, или имаме нужда от отпуска, за да създадем деца и семейство, и т.н. Тези социални услуги, които се финансират от нашите вноски, са много по-важни от необходимостта да спасяваме една финансова система, въвлечена в криза, за която сама си е виновна. И която при всяко положение ще продължи да обира пари от търговията, валутните сделки, държавната подкрепа и всички видове мошеничества, включващи виртуални пари.
Банките и техните кредитори, а в това число влизат и облигационерите, трябва да поемат отговорност за лошите си инвестиции. Тези хора са професионалисти в рисковия анализ и знаят как да оценят съотношението между рисковете и ползите, и как да предприемат необходимите стъпки за свеждането им до минимум. Те непрекъснато размишляват за възходящите и низходящите трендове и ако предполагат, че на тези позиции могат да загубят всичко, то те не могат и не трябва да бъдат защитени. Частните лица са друг въпрос, защото те не разполагат с такива средства като банките. И тъкмо затова сме приели законодателство, което да ги защитава от рискове (като инвеститори, вложители, потребители и данъкоплатци).

А исландците не се впечатлиха

Държавите имат дългове не само към банките, те имат задължения и към своите граждани. А дългът към гражданите е по-важен, защото гражданите са в болшинство. Само погледнете какво се случи в Ирландия - страна, която отказа да позволи на своите банки да фалират и ги спаси с около 60 милиарда евро (и по този начин влезе в бюджетен дефицит от 32% от БВП). И какъв беше резултатът от това начинание? Ирландската държава вече е в несъстоятелност и под контрола на финансисти, които не се отчитат пред ирландския народ.
Сравнете съдбата на Ирландия със ситуацията в Исландия, която позволи на банките си да се изправят до стената, и настоя банковите кредитори да поемат отговорност за лошите си инвестиции. Населението на Исландия не бе засегнато толкова тежко, както ирландците, въпреки че пострада при кризата. Исландия дори стигна дотам да организира референдум, за да може гражданите да заявят мнението си за спасяването на банките. А когато спасяването бе подложено на гласуване, манипулативните лозунги от типа на "too big to (let) fail" не сплашиха хората. Тогава исландският президент Олафур Гримсон обобщи: "Как може да задължим хората да плащат за грешките, допуснати от банките?". А това е добър въпрос не само за президенти, но и за министър-председатели и управители на централни банки. Както в Румъния, така и навсякъде.


_________________________________

* букв. - твърде голям, за да фалира - политика, която касае важни обекти от макроикономиката, чийто провал би бил катастрофален за икономиката и затова към тях се насочва допълнително финансиране от държавите и/или централните банки - бел. прев.