Топенето на ГЕРБ продължава и през март

Чавдар Найденов

Разликата между ГЕРБ и БСП спадна с още 2 пункта през март и достигна 7%. Сега 28% декларират, че биха гласували за управляващата партия, а 21% - за БСП. За ДПС биха гласували 7%, За Атака 4%, за синята коалиция 3%, за РЗС и ВМРО - по 1%.
Наблюдава се необичайно ранна реполитизация на общественото мнение. От 38% на 32% намалява броят на хората, които нямат мнение за партиите или не биха гласували, въпреки че до изборите остават 7-8 месеца.
Отливът от ГЕРБ и събуденият интерес на обичайно равнодушните към политиката се преобразува в по-положителна нагласа към повечето парламентарни партии, пропорционално на обичайния им дял: БСП с 1.5% повече, ДПС с 1% повече и т.н. Значителна част насочват внимание към алтернативи извън парламента - ВМРО, нови десни или леви формации.
В съпоставка с март 2010 г. ГЕРБ губи 11% потенциални избиратели. Готовите да гласуват за нея намаляват сравнително най-много в следните категории: жители на малките градове, млади и хора между 50 и 59 г., хора с висше образование, служещи, безработни.
За същия период БСП увеличава възможните избиратели с 4%. Увеличението е по-голямо в малките градове, хората над 60 г., пенсионери, хора, които живеят по-зле в сравнение преди година, и хора, които не са гласували през 2009 г.
В сектора на избиратели с дясна политическа ориентация относително най-много нараства нежеланието да се гласува. Сред тях наблюдаваме разочарование от всички партии, освен някои извънпарламентарни.
Електоралните нагласи в период, когато изборите са още далеч, имат по-малка прогностична стойност за бъдещи размествания, отколкото динамиката на оценките на отделни партии и политици. Изследването показва, че през март Бойко Борисов е вече на четвърто място по брой положителни оценки измежду имената, които АФИС тества. Преди него са Кристалина Георгиева с 69%, Росен Плевнелиев - 55%, и Георги Първанов - 50% . Цветан Цветанов, който преди година надминаваше днешния рейтинг на Кристалина Георгиева, сега е седми с положителната оценка на 35% от анкетираните. С това се "пресреща" със Станишев, който има с 5% повече одобрение, отколкото през февруари.
Промяната в политическите нагласи е тясно свързана с влошената оценка за социално-икономическата обстановка и съответно дeйствията или бездействията на властта.
На въпроса "Как преценявате, че живеете в сравнение с миналата година - по-добре или по-зле?", през март 1% отговарят "много по-добре", 7% "донякъде по-добре", 24% "по същия начин", 34% "донякъде по-зле" и други 34% - "много по-зле". В сравнение с преди месец рязко нарастват отговорите "много по-зле" (+9%) и също така разко намалява делът на "по същия начин" (-10%).
А сред хората, които казват, че животът им се е влошил, потенциалните избиратели на ГЕРБ са 16% (т.е. с 9% по-ниско от дела при гражданите като цяло), докато предпочитащите БСП достигат 26% (с 5% повече от средното).
На въпрос как определят нарастването на цените на горивата през последните месеци, 84% отговарят "като спекулативно", а на противоположното мнение, че това е "наложително", са само 6%.
Масата от населението не приема аргумента, че цените на най-важните стоки се определят изцяло от обективни, независещи от волята на човека фактори. Затова отговорът на аналогичен въпрос за хляба е още по-категоричен - 91% смятат, че поскъпването е спекулативно, и само 4%, че е наложително.
Този негативизъм намира съразмерно отражение във впечатленията за работата на правителството. Тези, които казват, че са обнадеждени от работата на кабинета, са 24% - със 7% по-малко от предния месец, а разочарованите достигат 53% - с 6% повече.
Ако тази пролет една или друга част от опозицията се реши да отправи ясни послания за начина на излизане от кризата и увеличението на работните места, може да се очаква за първи път от юни 2009 г. потенциалните гласове за ГЕРБ да паднат под сумата на гласовете на възможни противостоящи й коалиции. Това ще промени поведението на всички партии в парламента и извън него по драматичен начин.