Той командва разстрела си

Поетът Александър Геров - политзатворник от март до септември 1944 г., пише за Петър Ангелов: "На 18 юли 1944 г. в гарнизонния затвор в София нахлу трескава тълпа от убийци. Фелдфебелът на затвора Стоименов отключи една килия и високо извика: "Петър Ангелов, твойта присъда днес е била потвърдена. Облечи се по-бързо и се приготви." Петър Ангелов беше готов - той отдавна очакваше този час. Ръкува се с всички ни, каза: "Другари, простете" - и смутено ни се усмихна. След малко изтрещяха осем залпа. По-късно научихме, че при първия изстрел Петър Ангелов не е бил убит. Тогава той изкомандувал: "Момчета, на това ли съм ви учил? Стреляйте точно!"

Видният деец на революционното работническо движение Петър Ангелов Димитров-Пиер е роден на 18 май 1918 г. в с. Караклисе, Димотишко - Гърция. Бил на две години, когато родителите му се преселват в с. Малки Воден, присъединено към с. Воден, Ямболска област. Още като ученик в четвърти клас на смесената гимназия в Свиленград той се включва в редовете на РМС, а по-късно става организатор и ръководител в него. Участва в ученическата стачка през 1933 г. Учи в гимназията в Хасково. След завършването й се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет. През 1937 г. участва активно в кандидатстудентското протестно движение. Активно се включва в работата на факултетското ръководство на БОНСС. Бойно другарство го свързва с Лиляна Димитрова.  

Малцина от четящите днес знаят, че Петър Ангелов-Пиер е бил сътрудник на партийната група в Централното ръководство на Тракийската организация и един от ръководителите на прогресивното движение в организацията. През 1943 г. постъпва в Школата за запасни офицери (ШЗО) в София. След завършването й продължава редовната си военна служба в школата като адютант на дружина. Там организира и ръководи нелегални младежки групи. Организира канал за пренасяне на оръжие. На 15 февруари 1944 г. е разкрит от фашисткото военно разузнаване. Арестуван е заедно с Юлия Огнянова, на която по-късно успява да изпрати бележка: "Бъди твърда като Левски. Днес е годишнината от неговото обесване." След два месеца разпити и инквизиции е закаран в гарнизонния затвор. По негова инициатива в затвора започва издаването на вестник "Уст-вестник". В първия брой е отпечатана забележителната му статия "Смисъл и съдържание на един човешки живот". В нея развива мисли за Павел Корчагин. В статията пише: "В днешните тежки дни няма по-прекрасно от това да отдадеш целия си живот, всичките си сили, неизживяната си младост в борбата за свободна, независима, демократична република България!"  

Петър Ангелов е осъден на смърт и екзекутиран на стрелбището на ШЗО на 18 юли... 

В памет на Петър Ангелов

Александър Геров

Той бе младеж, когато го разстреляха.

Гърмежите ехтяха във тунела.

"Стреляйте точно!" устните прошепнаха.

И клюмна на гърди главата смела.

Убийците изтръпнаха. Такава

смърт героична те не бяха виждали.

Тя носи на света безсмъртна слава.

Младежите на нея са завиждали.

Сърцето му, прикътано в земята,

сега тупти със цялата вселена.

Такива като него свободата

донесоха красива и безценна.

Илияна Йотова:
Да убиеш Вапцаров, означава да убиеш вярата в доброто

Думи на гарнизонното стрелбище вчера 

Да убиеш Вапцаров, означава да убиеш вярата в доброто и в човечността. Вапцаров е един от най-големите поети и един от най-големите човеци. Смъртта на Вапцаров и неговите другари е един от най-позорните моменти в българската история. Това е неоправдана и необяснима смърт. 77 години въпросът "Защо?" продължава да тегне над българското общество. Защото имаш красиви мечти, вярваш в идеали, имаш идеи, които някой не иска да припознае? Необяснимо е.

Вапцаровото слово е много по-силно от неговите палачи, от смъртта и забравата. Личността и поезията на Вапцаров пробождат, тревожат, провокират. Той написа истините за човешкия живот откровено и на разбираем език. Думите му живеят не само за българите, те са за цялото човечество, поетът е превеждан на 90 езика. Днес много се говори за ценности като хуманизъм, социална чувствителност, любов, доброта, честност, свобода. Често лицемерничим с тези думи и изтриваме тяхното значение. Не бива да допускаме това заради вярата на Вапцаров. 

Позорни и недопустими са опитите Вапцаров да бъде оскверняван и заличаван от паметта на поколенията. Днес, в XXI век, отново има фашизъм, често пъти облечен в красиви думи и криворазбран патриотизъм. Ксенофобията, която залива света, е първата стъпка към фашизма. Трябва да бъдем бдителни и да разпознаваме тези прояви, за да няма никога повече разстрели на вярата и на душата!