Трайчо Булдозера

Често се сещам за жабата, която като видяла, че подковават коня и тя вдигнала крак. Та и наш Трайчо като нея. Става дума за министъра на икономиката и енергетиката, който напоследък ще се спука от напъване да компенсира крехката си натура с неконтролирана агресия. Вероятно целта е поне мъничко да заприлича на Крали Марко от Банкя, който всекидневно громи с думи враговете на ГЕРБ, на правителството и на "националните интереси". Щото все по-друго си е да посочиш гневно с пръст на народа ония, които "спъват просперитета на България". То нещо друго го спъва него, ама тоя път - нейсе! 
Инак, да показваш характер, сила на духа, е хубаво. На държавата ни всякога са нужни хора с воля, които умеят да воюват за принципите си и да ги отстояват до дупка. Обаче, ако наистина си такъв човек (вместо някакъв прикрит ерзац), трябва не само да можеш да нанасяш удари, но добре да преценяваш защо, кога и как, да си готов и ти да ги поемаш с достойнство и пак така да си носиш последствията. А да се снишаваш като мушморок, да заемаш поза "Мирно!" и да мрънкаш като виновен ученик, когато началникът ти (в случая премиерът) те гази публично, понеже личното ти мнение не било предварително съгласувано и се разминавало с неговото, си е

чиста помиярщина

Както се случи с Трайчо вече на няколко пъти, след всеки от които отнесе като бито куче по един жълт картон и предпоследно предупреждение за изгонване от правителството.
Но вместо да се върне към обичайния си натюрел и да си кюта кротичко, вперил обожествяващ поглед в идола си, тия дни министърът реши, че е настъпил звездният му миг и пак се изрепчи с надеждата Бащицата да го забележи и да го потупа по рамото. Зер, предизборно време е, много подходящо да се набират червени точки, вместо жълти картони. 
И министърчето се озъби. Първо заръфа "Лукойл", чийто лиценз бе отнет от митниците по един безмозъчен начин, уж в името на закона. В резултат на което на косъм беше управляващите да парализират страната, оставяйки без гориво градския транспорт и самолетите, които ползват българските летища. Затова панически посегнаха към резерва, без да им пука, че така посягат на националната сигурност. Добре че работата, както се и очакваше, се разсъхна доста бързо. Съдът отмени решението за лиценза и "Лукойл" пак си работи. Вярно, че митниците обжалват, ама това е

само за парлама

колкото да не паднат по гърба си и да си признаят глупостта. Трайчо обаче продължава да ръчка. Сега пък бил дал компанията за монополното й положение на Комисията за защита на конкуренцията. Туй, както се изразява един герой на Алеко, е вятър и мъгла. Ако Трайчо е толкоз принципен (а би трябвало да бъде), що досега не сезира комисията за всички подобни компании? Щото монополи у нас наспорил Господ - свързани с тока, с парното, с водата и т.н. И всеки от тях необезпокоявано смуче кръвта на населението. Нали преди да дойде на власт, ГЕРБ обеща да се справи с тях... Що ги забравяш бе, Трайчо?
Не съм адвокат на "Лукойл". Ако законите не се спазват, правовата държава и демокрацията са само лъскава опаковъчна хартия. Не че сега не са, понеже за властта българските закони са като "врата у поле" - минават през тях, когато и както си искат. Какво се чудят тогава, че има и други "бракониери". Освен това отдавна е минал срокът, в който рафинерията трябваше да постави съответните измервателни уреди. Защо митниците и кабинетът не предприеха нещо овреме, ами чакаха да дойде лятото и да изправят на нокти наши и чужди летовници?

Има нещо гнило, задкулисно

в това, че точно в този момент се разиграва сценката "Вижте колко сме безкомпромисни и принципни". Дали е само заради наближаващите избори? Дали пък някой не е забравил да си даде месечната лепта някому? Дали на този някой просто не са му вдигнали мизата, а той не се е съобразил с "инфлацията"? А може би причините са комплексни...
Скоро атовете, дето сега се ритат, няма как да не се разберат. И скандалът с лиценза на рафинерията ще отмине като летен дъждец. А геройските попълзновения на Трайчо може ще завършат безславно. Не само заради "Лукойл".
Страстта за ефектна изява подведе Трайчо да "вдигне мерника" срещу фирмата "Атомстройекспорт", част от руския енергиен гигант "Росатом". И министърът заформи нещо като

битка между слон и мъниче

Преди около седмица той обяви гръмовито, че бил поставил на руската страна ултиматум(!) да изтегли до 1 август иска си срещу българската НЕК в арбитражния съд на Международната търговска палата в Париж. Пълна бутафория! (Прочее, там "Атомстройекспорт" ни съди за 58 млн. евро заради извършени от нея строителни работи по АЕЦ "Белене", които не са й заплатени.) Ако искът не бъде изтеглен, НЕК щяла да внесе контраиск в съда в Женева, и то за 61 млн. евро, понеже руската фирма изкупила стария си реактор. Обаче-е-е... Трайчо спестява подробност, която придава фарсов характер на цялото му перчене - а именно, че изкупуването на това оборудване е едно от условията за сключване на договора за строителството на АЕЦ-а, подписани още през 2006 г. Тоест откъм Русия всичко си е тип-топ.
В отговор на комичното поведение на нашенския герой "Атомстройекспорт" още в понеделник сдържано припомни, че много е вероятно да внесе и нови искове заради неизпълнение на наши ангажименти по договора за строителството на "Белене". Чието окончателно подписване бе отложено от Бойковото правителство за 12-и път и ситуацията "ще строим, няма да строим" вече яко намирисва на междудържавен скандал. Както се и очакваше, заканите за контраиска в Женева се оказаха

"въздух под налягане"

Такъв не беше направен нито на 1, нито на 2, нито на 3 август, както за последно бе обещано. За иск вече не се говори, а от НЕК обявиха, че между нея и АСЕ ще се водят преговори не по-късно от 12 август. Какво ще излезе от тях не може да се прогнозира. Не се знае какъв акъл ще му текне на Бойко. Търпението на руската компания обаче едва ли ще е безгранично. Оттам отдавна са наясно, че имат насреща си колкото некомпетентни, дваж по-арогантни хора, които не са в състояние да формулират разумно какво всъщност искат. На АСЕ обаче явно им е дошло до гуша от капризите на нашите властници, за да обявят, че ще чакат те да се "налудуват" до ноември и тогава ще решат окончателно какво да правят - дали да сложат точка на ангажиментите си към България, или да продължават да гледат сеира на българското правителство. Руски енергийни наблюдатели определят сегашното му поведение като изключително критично за бъдещето на АЕЦ "Белене". Което навежда на мисълта, че лупингите на Борисов и компания по проекта скоро може заслужено да получат

як руски шамар

чрез разтрогване на споразумението за строежа на централата. Но ако се съди по реакциите на властта, тя май нарочно тласка нещата към такъв финал. За радост на посланик Уорлик и в полза на далаверата "Шеврон". Която ще ни лиши от плодородна Добруджа и ще съсипе бита на местното население, но ще напълни нечии джобове със зелени "сребърници". Инак от какъв зор кроткият Трайчо изведнъж доби такъв кураж да налива още масло в огъня с поредната си изцепка.
"Може ние в един момент да пуснем булдозера и да разчистим терена, може да започнем да строим нещо ново, може и да го заселим" - така министърът коментира вероятността Русия да сложи точка на проекта за АЕЦ "Белене".
Доста висока цена, която ще плати българският народ за болното его на Трайчо да се прави на екшън герой, покрит с лустрото на уж отговорен и принципен политически мъж! Впрочем това его е рождено петно на овластените гербери.
А от последната глупост на енергийния ни министър все пак се роди и нещо смислено - блогъри сполучливо го нарекоха Трайчо Булдозера. Цялото правителство на Борисов е на път да бъде запомнено като гробокопач на атомната ни енергетика, като има с какво да изпъкне персонално и Трайчо. Макар че такава слава току-виж му излязла през носа...


Апропо!
Добре би било Трайков да знае, че и преди години имаше такива бабаити. Например един син министър, даже вицепремиер, с подобно прозвище - викаха му Валяка. Казваше се Бакърджиев и много се фукаше, че руши символите на комунизма. Той също извърши голямо геройство - срина Мавзолея в София. Но след като свърши мръсната работа на кабинета "Костов", бе изчушкан най-безпардонно от правителството като ненужна вещ. Същият този Бакърджиев отдавна е Господин Никой.
Имаше и един син депутат, станал печално известен и като български външен министър, който пък люто се заканваше, че ще съди СССР "за колонизация". Макар че самият той бе завършил там висшето си образование, а съпругата му бе рускиня, дъщеря на генерал от КГБ. Думата ни е за Стоян Ганев, от чиито антируски фишеци нищо не излезе. Той се прочу най-вече с централната си роля в скандала с Оня списък, тайно предаден/продаден на турското посолство у нас. По-късно същият този Стоянчо емигрира в САЩ и дълго време се подвизаваше там като продавач на престилки и пешкири, преди да му "домилее" за България и да се намърда в кохортата на царя като негов началник-кабинет. Обаче и Симеон разбра що за "личност" е Стоянчо и бързо, бързо го натири.