Тревога за съкровищата

Тревогата за Панагюрското съкровище, Вълчитрънското съкровище и още други археологически наши ценности, изложени в някакъв световно неизвестен музей "Вила Гети" някъде в опожарения Ел Ей, е основателна, въпреки оптимистичните и бравурни твърдения на наши и чуждестранни фактори, които твърдят, че те са добре защитени, застраховани, охранявани и няма риск да бъдат увредени от пламъците. Не става ясно кога, как и защо част от културното ни наследство е напуснало пределите на България и се е озовало зад Океана.
Разбира се, тази тема скоро ще угасне заедно с пламъците в Ел Ей. Но това ми напомни едни минали работи. Например изнесените в кашони оригинални картини от колекцията на КТБ. Никой не пита и нищо не се казва къде и в чии ръце се намира днес колекцията. По същия начин никой журналист или общественик не си спомня как тя бе изнесена от банката по един безобразен и варварски начин преди цели десет години.
Никой не се интересува и от колекцията безценни артефакти и други ценности, притежавани някога от Васил Божков Черепа. Иначе много журналисти се самоопределят като разследващи, но никой не смее да проследи какво става с тези картини и артефакти. Защо ли е така? А аз, понеже съм заядливо и злобно старче, помня и питам. Да бях журналист, щях да тръгна по дирите им и щях най-напред да питам Прокуратурата, защото става дума за веществени доказателства по едни дела, качени на трупчета и вече забравени. Но иде реч и за едни безценни веществени доказателства с неизвестна съдба.
П.П. Журналистът Росен Тахов твърди в своя публикация, че съкровищата във "Вила Гети" са копия, а не оригинали. Археологът проф. Овчаров обаче се тревожи за съкровищата и не казва, че те са копия. Официалните власти у нас в лицето на правителството и Министерството на културата мълчат по тая неизвестност. Каква е истината?

Фейсбук