Трима съвременни художници в разговор с Диего Веласкес в "Астри"

Изложбата "Веласкес, Алисия, Захари, Франсоа и аз" се открива на 23 април от 17 ч. в столичната галерия "Астри". Живопис, скулптура, монотипии, макет, мултимедия, рисунки - пастел, въглен и дигитал, ценителите ще може да видят до 30 май в салона на ул. "Цар Самуил" 34. С участието и присъствието на: Алисия Санча, Захари Каменов, Франсоа Дюпюи.
Галеристката Вихра Пешева, по чиято идея се осъществява изложбата, разказва: "Фактът, че Веласкес оказва огромно влияние върху художниците след себе си, но в много по-малка степен върху широката публика, част от която сме и вие, и аз, ме караше да се чувствам като застанала на прага, недопусната в един примамлив далечен свят. Имах нужда някой да отвори вратата.
Разбира се! Трябваше да търся отговор при художниците. Та нали самият Диего дава ключа в "Менините", изобразявайки себе си в ролята на превеждащия ни от нашия в ненашия свят? 
Поканих за наши водачи Алисия, Захари и Франсоа - изградени в различни култури, расли в различни светове, но с еднакво висок критерий към творчеството си, със собствен образ, голям творчески капацитет и опит, които интерпретират връзката си с художника на художниците, както го нарича Едуар Мане...
Произведенията им в тази изложба представляват не буквални интерпретации на Веласкес, а преживяване, "разговор", както Франсоа нарича своя карнет от 86 страници, изпълнен с визуалните "диалози" от тези срещи между творци. Те са лични асоциативни моменти, отключени от картините на Веласкес. Всеки един от тримата пренасочва смисъла на съществуващите образи с техните културни и исторически кодове и предлага нова територия, в която ние, зрителите, изграждаме собствения си смисъл, "четем" пряко засягащото ни. Освен зрители сме и "съучастници" с личната си памет, култура и моментно психологическо състояние. Няма готови и общовалидни интерпретации, а само условия за възникване на нови в нашите мисли, напълно релевантни, за да затворят кръга художник - артефакт - зрител.
Бидейки себе си, тримата художници отварят вратата и за нас. Приобщават широката публика за участие в разговора с Диего. Откриваме, че грандиозната традиция на барока не е застинала и недосегаема, а жива, способна да бъде съвременна. Прочитът на историята от Алисия, Захари и Франсоа добива за всички ни нов смисъл. Разговорът вече не е между миналото и настоящето, а е поглед към бъдещето. Докосваме се още повече и чувстваме още по-близки съвременниците си чрез техния превод на класиката. Оглеждаме се в техните произведения и разпознаваме собствените си емоции и личност. Това е среща, даваща смисъл на изкуството."