Тримата мускетари – Георги, Атанас и Демир

Александър Дюма е пресъздал великите образи на Атос, Портос, Арамис. Тримата мускетари, които всъщност са мъже на честта. Самоотвержени люде готови да помагат, където е нужно. Защо започвам така? Защото прочетох, че в Татковината все още има мъже на честта. Такива, които не са оскотяли, гледайки чуждото нещастие. Даже са запретнали ръкави да помагат. Измислили са начин, преобърнали са държавата, стигнали са отвъд Океана дори. После нека някой ми говори, че младостта е порок. Също така знам, че все ще се намерят хора, които, четейки тези редове, ще възкликнат – хей чакай малко, и аз съм честен, образован, способен... Има ги и не са малко.
Но сега ще ви кажа за Георги, Атанас и Демир. Понеже ги има и хиляди други усещат присъствието им. Тези тримата са всичко за много от нас. Вижте защо.
Георги, Атанас и Демир са разработили проект, който навън е адски скъп и недостъпен за сънародниците. Правят арт-протези. И се чувстват благословени, откакто им се е родила идеята. Да знаете, че това го има в Сан Франциско, но струва 150 хиляди евро. Протеза, изготвена по 3D модел с компютърна графика. Направили са си сами програма, която навън ще е по скъпа от Ролс Ройс. И вместо да прибират суми от порядъка на американската цена, правят макетите безплатно. Разбирайки това, една компания вече ги е поканила на финал заради проекта им. Разбирате ли, Георги, Атанас и Демир са в услуга на хората в неравностойно положение у нас, които благодарение на тези тримата спортуват на воля. И веднага ги оцениха в чужбина. Та затова реших да сведа до вашето знание тяхната дейност.
Прочетох още и мнение на българин, който ползва такава протеза от последно поколение. Състезавал се е и на параолимпиади. Спас Спасов разказва, че с нея изчезва фантомната болка при липсващ крайник. „В мозъка остава софтуер, който управлява краката ти и търси информация от тях. Но бърка, когато единият крак го няма. Така човекът усеща болка и сърбеж в нещо, което всъщност липсва. С помощта на тази нова протеза такова усещане за фантомна болка вече няма”, твърди Спасов. Това ми звучи революционно добре. И съм горд, че трима български мускетари са се сетили да го осъществят тук, а не зад граница. В случая не един за всички, а трима за всички останали. Свалям шапка на Георги, Атанас и Демир. Те ще успеят. А може би вече са успели.
Нямам за задача да ви разчувствам, а да ви информирам. Нека се знае кой, какво прави. Нека подобен род дейности не остават само в периферията на информационния поток. Идеята им си заслужава. Тя е бъдещето. И за щастие на Балканите започва от България. Но заради гениалността на тези момчета, онези в Сан Франциско може да фалират. Тук идеите са безплатни, там – не.
„Много често хората изпадат в депресия, затварят се, стават интроверти и се оставят на течението. Целта ни е да им върнем самочувствието и увереността. Защото много от тях се сдобиват с протеза, но видът й, ги кара да се чувстват дискомфортно. Мислят си, че будят единствено съжаление. А те искат да се усещат нормално. Много от тях въпреки че са с ампутиран крайник, имат заложбите да правят далеч повече стойностни неща от един физически здрав човек”, обясняват българските създатели на идеята. Затова и запомних техните имена може би завинаги.
За мен Георги, Атанас и Демир са за класацията „Достойните българи”. Или, ако щете, за „Великите българи”. Сигурно и за вас е така. И накрая още веднъж – шапки долу момчета...