Труден развод

Лондон: Напускане означава напускане.
Европейските агенции: Добре, напускаме.
Лондон: Не приемаме, че напускане означава напускане.

Тази шега се завъртя из социалните мрежи по повод притесненията на Лондон, че след "Брекзит" едни от най-престижните европейски агенции ще напуснат Острова. Всъщност какво по-естествено от това - след като Великобритания напусне Евросъюза седалищата на агенциите да се преместят в друга страна членка?! Да, ама не съвсем, защото очевидно Лондон ще се стреми да запази възможно най-много от облагите на ЕС, въпреки че се обяви за твърд "Брекзит", какъвто подкрепят и останалите държави.
На първата си среща, след като на 29 март Лондон изпрати до Брюксел писмото, с което задейства член 50 от Лисабонския договор, лидерите на 27-те демонстрираха единство, като приеха категорична позиция в преговорите с Албиона и предупредиха британците да не се уповават на илюзии за бърза сделка за новите отношения помежду им. Такава ще бъде договаряна само след като приключи процесът по "Брекзит". Изключена е и възможността за отделни преговори между страните членки и Великобритания.
В последно време Евросъюзът става все по-разединен, оформят се все по-ясно групи от държави, които отстояват различна от налаганата от Брюксел политика. Само че пред лицето на отцепника Лондон евролидерите действат заедно, или както коментира в туитър гласуването на общата позиция председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер: "Единство в действието", перифразирайки мотото на Евросъюза "Единство в многообразието". Показателно е, че стратегията е била одобрена за минута, както твърдят източници на Ройтерс.
Повече от ясно е, че преговорите ще бъдат трудни както за Великобритания, така и за Евросъюза. Въпросът е накрая

кой ще е по-малко загубилият,



защото нека ние не си правим илюзии, че Обединеното кралство ще е по-добре извън съюза или пък общността няма да пострада доста от излизането му - все пак Великобритания е третият най-голям нетен донор в ЕС, след Германия и Франция.
Британският премиер Тереза Мей е непреклонна - ако не й хареса сделката с ЕС, е готова да изведе страната си от съюза и без такава. Навярно с времето тази непреклонност ще се поразклати. Основна цел на Лондон е постигането на търговско споразумение с ЕС, след като напусне общността. Търговските отношения винаги са били най-важната за Албиона част от т. нар. европейско единство. "Искам да гарантирам, че ще можем да разчитаме на търговско споразумение, когато напуснем блока", коментира Мей след срещата на 27-те лидери и добави: Самият Брюксел също твърди, че нищо няма да се постигне без съгласие.
Андрю Скот, професор по икономика, цитиран от британския вестник "Експрес", е на мнение, че първата година от преговорите ще бъде много трудна и объркана, но през втората и двете страни ще възприемат по-конструктивен подход. "Едно от предизвикателствата е евентуалната голяма разлика между всички страни членки относно начина, по който да се третира Великобритания", казва Скот. Междувременно в края на април се появи първият знак за разрез в единството - Полша поиска ЕС да обмисли възможността за едновременно обсъждане както на развода, така и на ново търговско споразумение с Великобритания. А това не се нрави на повечето страни членки, както се видя в приетата в събота обща стратегия.
Докато през последните десетилетия Евросъюзът се разширяваше и трупаше опит с присъединяването на нови страни - доколко е успешен е отделен въпрос, то сега му предстои нещо коренно различно. Наред с кризите, които тресат общността, неспособна да им даде адекватен отговор, по време на 60-ата годишнина от Римските договори, поставили основите на днешния Европейски съюз, тя трябва да се приспособява към неочакваната от никого реалност - страна доброволно да пожелае да си тръгне. От доста време европейската интеграция се връща в обратна посока - докато преди се е разширявала, тръгвайки от едно ядро, днес се свива и капсулира обратно именно в това ядро. Факт, който

т.нар. евролидери удобно пренебрегват

и си карат по техния коловоз, несъвместим с реалността...
Статутът на европейските и респективно на британските граждани е един от най-чувствителните въпроси за двете преговарящи страни. Засега всички са категорични, че ще се стремят да постигнат най-добри договорености - гражданите на първо място! В стратегията на ЕС е посочено, че гражданите на ЕС, пребиваващи в Обединеното кралство, както и английските граждани на територията на общността, трябва да получат гаранции за правото си на пребиваване и след "Брекзит". ЕС настоява също всички права, произтичащи от свободното движение на работници в общността - достъп до пазара на труда, създаване на бизнес, социални и данъчни предимства, обучение, настаняване, колективни права, да важат за европейските граждани и след напускането на Великобритания. От Лондон ще се изисква също да продължи да признава дипломи, сертификати и други удостоверения за квалификация, получена в която и да е страна членка преди датата на напускането.
Уреждането на финансовите отношения е друг спорен момент. Евросъюзът настоява, че Лондон трябва да плати задължения по предварителни оценки 60 млрд. евро, а британското правителство не е съвсем съгласно. От друга страна, Албиона може да използва тази сметка, за да откупи интересите си.
Наред с всичко това

Шотландия създава допълнително главоболие

на Лондон - ако спечели мнозинството от депутатските места в Единбург, лидерката на Шотландската национална партия Никола Стърджън настоява за втори референдум за независимост, въпреки категоричния отказ на Тереза Мей.
Евролидерите са категорични, че не бива да се допуска "твърда" граница между Ирландия, която е член на ЕС, и Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. ЕС би подкрепил автоматично членството на Северна Ирландия, ако остане заедно с Ирландия. Според ЕС в преговорите по "Брекзит" трябва да се намери и решение на казуса с Гибралтар.
За самата Великобритания предстои да започне процес на заместване на европейското законодателство със свое. Според Бялата книга за "Брекзит" страната ще запази европейското законодателство до момента на напускането, а след това ще прецени кои елементи от него да запази, кои само да измени и кои да премахне.
Все още не е ясно дали британското правителство напълно разбира логиката на преговорите, коментират анализатори. Зад реториката на взаимната изгода, тя трябва да направи много отстъпки, ако иска да си осигури преференциален достъп до общия европейски пазар, а и европейските пазари извън ЕС. Освен това и двете страни в развода са заинтересовани от продължаване на партньорството в сферите на сигурността и полицейското сътрудничество, предвид настоящите заплахи от тероризъм.
Същинските преговори по "Брекзит", които трябва да завършат до 29 март 2019 г., ще започнат едва след британския вот на 8 юни, малко след като ЕС връчи официален мандат на главния преговарящ по процедурата Мишел Барние. Защо Тереза Мей реши да свика предсрочни избори?

Могат ли те да спрат "Брекзит"

в зависимост от изхода им, или само ще го забавят, което от своя страна не е от интерес нито за ЕС, нито за Великобритания? Навярно Мей смята, че вотът ще й осигури по-изгодни позиции в преговорите, а и използва момента, защото консерваторите имат преднина в проучванията - именно на това обаче не би трябвало да разчита, защото откакто обяви предсрочния вот до днес рейтингът им върви все по-надолу и разликата им спрямо лейбъристите е 11 процента. Дали с това решение Тереза Мей не си бута сама стола под краката, както направи и Дейвид Камерън с непоклатимата си увереност в свикването на референдума миналата година?
Някои анализатори определят предсрочните парламентарни избори като втори референдум за "Брекзит" и въпреки всичко не отписват възможността напускането да не се състои. Интересното тепърва предстои. Хаосът също!




Дом на евроагенциите

Лондон ще се бори да остане дом на две от най-престижните агенции на ЕС - Европейският банков орган (ЕВА) и Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Идеята на Великобритания обаче е неприемлива в Брюксел. Министърът по "Брекзит" Дейвид Дейвис е категорично против преместването на близо 1000 служители от Лондон.
Щабквартирата на ЕМА всяка година е домакин за представители на 36 хиляди национални регулатора и учени от цяла Европа, които идват в Лондон, за да одобряват лекарствата за ЕС. От 890 души се състои лондонският секретариат, който координира тази дейност. 159 служители пък има в офиса си в Лондон създадената през 2011 г. ЕВА.
Копенхаген, Амстердам, Милано, Стокхолм, Барселона и Дъблин са сред кандидатите за домакини на агенцията по лекарствата. Франкфурт и Париж - за банковата агенция.