Трудна делба

"Извратено, докато бедните хора са отговорни само за една малка частица от глобалните емисии, те ще понесат по-голямата част от тежестта на климатичните промени и имат най-малък капацитет да се защитят." Това обяви специалният докладчик на ООН за крайната бедност и правата на човека Филип Алстън. Той не откри "топлата вода" - въпреки че Господ уж ни е създал равни, откак свят светува, всичко на нашата земя е поделено: едни са "първи", други са "втори", а трети са направо в забвение. Ако, не дай си Боже, някъде нещо се случи в Европа, САЩ, с други думи, по "белия свят", всички веднага ставаме "же суи". Ако същото се случи в т.нар. Трети свят, го подминаваме с лека ръка. Ето и сега пропищяхме, че Западна Европа се готви за страховити жеги. Властите в повечето страни отварят специални помещения с климатици за по-бедните жители на Стария континент, басейните пък щели да работят едва ли не денонощно - само и само да облекчат живота на европейците. В Африка температурите от 50 градуса не са рядкост, там обаче никой не е подготвил ни басейни, ни климатици за бедните. Те за това и не мечтаят, те се молят само за малко чиста водица. Няма обаче кой да им даде.

А в същото време природата става все по-жестока към хомо сапиенс. Броят на хората, които живеят в бедност и същевременно понасят "брутални" жеги, обикновено без климатици, ще се увеличи десетократно, предупреждават учените. Днес всяка секунда някой по света става бежанец заради природно бедствие. И винаги той е бедняк. А с промяната на климата броят на тези хора ще расте. През следващите десетилетия климатичните промени ще превърнат 200 милиони души в бежанци. Къде ще отидат, кой ще ги приеме?

Истината е, че богатите и бедните трудно ще си поделят мирно днешния глобализиран свят. И си струва да си припомним думите на индийския лидер Махатма Ганди, който смятал, че "в света има достатъчно ресурси, за да удовлетворят потребностите на всеки човек, но не и всеобщата алчност".