29 Октомври 2020четвъртък19:44 ч.

Д-р Петър Берон:

Трябва да изстискаме роба от себе си капка по капка

Будителството е чувство за мисия, казва известният учен и политик, наследник на род с трима академици

/ брой: 251

автор:Велиана Христова

visibility 1537

"Тука ще стоя! И ще работя за българския музей, за Българската академия на науките!"


ПЕТЪР БЕРОН е роден на 14 март 1940 г. в София. Завършва Биолого-геолого-географския факултет на СУ. Специализира биоспелеология във Франция и паразитология в Прага. От 1963 г. работи като биолог в Института по зоология и Националния природонаучен музей при БАН, чийто директор е бил 11 години. Ръководител и участник в много експедиции в над 80 страни в света. Три години е бил управител на резервати в Нигерия. Петър Берон е един от основателите на Независимо сдружение "Екогласност". Секретар е на СДС от 7 декември 1989 г. до август 1990 г. и председател на НКС на СДС от август до декември 1990 г. Бил е депутат и зам.-председател на НС.

- Произхождате от рода на първия голям и световноизвестен учен на България, само неговото име ли носите по традиция, или има и друго, което сте наследили от този род на будители?
- В Бероновия род има трима академици, трима действителни членове на БАН, без самия Петър Берон, който си е бил академик, преди да има академия. Но неговият племенник Васил Христоянов Берон и на свой ред неговият син - Богомил Берон, са били членове на БАН. Третият е Стефан Берон, другият племенник, също е академик, един от основателите на Българското книжовно дружество. Аз, разбира се, не черпя някакви дивиденти от тяхната дейност, гледам да посвърша нещо сам в моята област.
- Как гледате на това, че се възроди празникът на будителите на българския народ?
- Хубаво е, че възстановиха този празник. Хубаво е, че все пак децата ще чуят нещичко по въпроса защо сме се съхранили на тази земя. Когато прегледаш историята на пробуждането на българите и народопсихологията, се виждат някои доста тъжни неща. Българският народ е минал през много перипетии, много мераклии е имало да го събудят, някои помежду си не са се признавали за такива. Например Рисувалното училище в София, сега това е Художествената академия - когато Константин Величков го е създавал, това е било събитие в културния живот на страната. А светлата личност Алеко Константинов написва отровен фейлетон по този повод: "Бай Величков, само рисувално училище ни беше кусурът, всичко сме свършили, та сега и рисувално училище!" Ако караме по тази линия, че докато не си оправим всичко, не трябва да имаме културни институции и образование, това е много опасен път. Впрочем, помня някакъв англичанин беше дошъл в началото на 90-те години и беше казал официално, че при положение че сме толкова закъсали и бедни, било голям лукс да имаме театри и музеи. Значи: стъпете си на краката първо, пък ще си направите и театри, и музеи. Това сега някои го изпълняват на практика. А нашият народ не е бил по-богат в миналото, когато е създавал тези институции.
- Българите създават Академия на науките, преди да имат държава, в робство. Читалища, училища... Те първо духовност създават, после правят държава!
- Нашият народ създава национална академия - БАН, през 1869 г., в емиграция! Сега някакви хора искат да я разрушат! Когато нашият селски и беден народ едва-едва си е стъпвал на краката, е направил Университет, направил си е Рисувално училище, направил е "Сълза и смях", Народна библиотека, Народен музей. Късмет сме имали, че Фердинанд е имал природонаучни интереси, та е направил и нашия музей. Създали са се толкова културни институти. И винаги се е намирал някой да каже: "Не му е сега времето!" Спомням си, когато се строеше НДК. Народът пищеше, че струвал 800 млн. лв., измислиха, че абревиатурата НДК е "Нова дупка на колана". Спомням си, че баща ми, който никога не е бил никакъв комунист, казваше, че е правилно да се построи това нещо. Няма голяма и представителна сграда, в която и да е държава, която да не е направена с труда и усилията на съответното поколение или на няколко поколения. От само себе си нищо не става. Това се отнася и за Лувъра, и за Сан Суси, и Белведер, и пр. Ако сега нямахме НДК, какво бедно градище щеше да е София - столица без нито едно представително място. Сега пищят, че се прави такава голяма спортна зала. Правилно е да се направи! Наистина, ще изцедят парите от хората, но кризата ще мине и ще замине, народът пак ще се замогне, а залата ще я има.
- Какво значи будител?
- Всичките тези хора в историята ни едва ли са наричали себе си будители, обаче те са имали чувството за мисия. Имали са съзнанието, че трябва да допринесат с нещо за страната си. Не можеш да си избереш народа. Можеш да емигрираш и да кажеш после: "Аз малко разбира бъль-гар-ски" или "Как го казвате това у вас?", както сме виждали. Това е мизерна постъпка. Аз знам няколко езика, ходил съм в чужбина да работя със семейството си. Не! Тука! Тука ще стоя, ще работя за този музей, за тази сграда и за тази академия! Винаги давам един пример, че когато у нас 10 години след Освобождението са започнали да се правят и Универстетът, и други институции, тук е нямало нищо. Университетът стъпва на голо поле. А е имало много интелигенти българи, които са завършили в големи университети, в Монпелие, в Женева, в Неапол, в Берлин. Техните професори ги виждат, че са читави и им предлагат асистентско място веднага - да си влязат в лабораториите, с микроскопите, с библиотеките, с всичко. Не! Те се връщат. Първо се връщат като доброволци в Сръбско-българската война и после - да градят катедри и библиотеки на голо поле, от нищо. Сега вече светът е по-глобален. И човек смята, че където му е добре, там е родината. Или пък много хора, правейки си сметка, че животът им е един-единствен, и особено активните години, нямат намерение да стоят и да чакат, докато властта се намъдри да му купи микроскоп и да направи библиотека. Сега има обяви: търси се завеждащ-секция например в Берлинския природонаучен музей. Кандидатстват от цяла Европа. И в момента е един англичанин там. В Парижкия музей също е англичанин. Другаде отива германец. И все пак не бива да се забравя, че трябва да се действа за България, за българските колекции, за българския музей. Когато издадохме неотдавна петте дебели книги "Биоразнообразието на България", от Британския музей ми писаха: "Никога не сме мислили, че в България може да излезе такава книга". Не знам дали тази фраза да я приемам като комплимент, но това си е оценка.
- Защо Петко Славейков пише "Не сме народ, а мърша"?
- Ами, в байганьовските времена, когато същите тези хора са се трудили да положат основите на българската наука и на българската култура, е имало голям брой българи, които в този момент са си пълнили гушите, грабили си и са имали съвсем друга, както се каза сега, ценностна система. Нали Бай Ганьо седи във влака и казва: "Страшни диванета са това учените, чудя се как ги търпят такива на служба." Това съм го сложил за мото на една моя книжка, която ще правя сега и която се казва "Щуротии".
- Но нали, за да има будители, трябва да има и народ, който да иска да бъде събуден?
- За отбелязване е, че сред най-големите патриоти, тези, които са си дали живота за България, почти няма такъв, който да не е казал горчиви думи за българския народ. Петко Славейков разказва, че когато го назначили за учител и си поискал заплата, един от чорбаджиите настоятели му казал: "Ние на говедаря, дето пасе говедата, не му даваме толкоз много. А дя е то да си говедар, дя е да си даскал?" Това е отношението. Така че не всеки осъзнава какво е то събуждането.
- Днес май че е същото. Виждаме непристойни атаки по водачите в знанието - същия Университет и същата академия.
- Сегашната епоха не е много по-различна от байганьовската. Печалбата е основното. С моя син споря понякога по тия въпроси. Той е живял в Америка доста години. Когато му казвам, че сме една от най-умните нации, той ми отговаря: "А като сме толкова умни, защо сме толкова бедни?" На този въпрос се въздържам да отговоря, но той си стои.
- Защото рушим 20 години. Като унищожим и БАН, ще станем още по-бедни.
- Сега успяват да се справят с академията с помощта на хора от самата академия. Може и 10 души да са, но са гръмогласни. Достатъчни са да настройват хората против академията. Внушават, че учените са лежачи, безделници, консуматори, нищо не вършат, пишат едни книги, които никой не ги чете, малък импактфактор имат и т.н. Искат сега да разпертушинят всичко онова, което е градено 140 години. И ще го направят. Някои са за малко тук, ще съсипят каквото могат, и ще си отидат.
- Как този народ да се събуди и да види какво правят с него?
- Много е трудно е да се накарат хората да обичат академията си. Когато по цял ден им обясняват, че това са едни бездарници и мързеливци. А хората отвънка нямат много представа за тези неща. Непрекъснато им повтарят, че Софийският университет бил на 800-ото място в света. И младите си казват: ами по-добре да отидем да учим в някой по-престижен университет извън България.
- Но Софийският университет е единственият български вуз, който попада в световните класации на престижните университети.
- Аз съм завършил Софийския университет и не смятам, че съм по-долу от който и да е колега на Запад. Мога да седна и с него да се състезавам във всичко. Значи може да завършиш Софийския университет, да специализираш определен брой години и да станеш Човек. Моята специалност е много евтина за университета и за БАН, един микроскоп ми трябва. Обаче има специалности, които не са така и изискват много средства. Затова младите предпочитат да отидат там, където тези неща са осигурени. Сещам се за прекрасния телескоп, който академията има на Рожен и който някакъв простак бил решил преди време да продаде, бил го спазарил дори. Защото няма пари да се поддържа. Това на какво прилича? Ако тук, в Природнаучния музей при нас не се правят нови модерни съоръжения, за да се подреждат тези колекции, събирани тук 100 години, тези пеперуди ще ги изядат молците и ще свърши. Защо някой иска това да се разсипе? А ако нещо съм свършил за моите години, то не е, че съм написал еди-колко си книжки, а че съм отгледал 7-8 прекрасни млади учени, които поемат щафетата в нашата работа. Момчета с по три езика, кадърни, на висше ниво, абсолютно конвертируеми навсякъде. Държат ги тука с по 300-400 лв. заплата, със семейства, с малки деца. Кураж трябва, за да живееш така. Но стоят тук, защото си обичат работата. Защо всичко това да се загуби? Кой ще спечели? Хайде да ми отговори този сегашен министър египтолог. Единственото египтологично нещо, което съм виждал в България, е една мумия на крокодил в нашия музей, който е отпреди 3500 години.
- Имате кауза и тя е България. Защо напуснахте политиката?  
- Не желая да се пришия към определени лица и кръгове. Освен това имам много работа. Написахме една книга "Пещери и спелеология в България", която миналата година представихме на конгреса в Тексас. Беше класирана като една от трите най-добри книги по спелеология в света в последните 4 години, 1200 души станаха на крака да ни ръкопляскат. Това е оценка. А дали Дянков тук ще ми вика "феодален старец", няма значение. Това, което е натрупано през годините, трябва да му се даде път. По-добре да си свърша работата, отколкото да дремя там и да слушам глупости, каквито съм слушал достатъчно много в живота си.
- Как ще коментирате това, което се случва сега с интелигенцията у нас?
- Интелигенцията си го заслужава, защото тя по принцип е сервилна, с известни изключения. Когато Стамболов иска да осъди на смърт Васил Друмев (митрополит Климент, едни от създателите на БАН, депутат, министър-председател) за неговото русофилство, не се намира никой в държавата да повдигне обвинението. Намира се само един човек - едно безпризорно момче, което Друмев е прибрал и пратил да учи право в Одеса на свои разноски. Именно това момче, станало прокурор, повдига обвинението. Трябва да избираш: или получаваш блага от властите срещу определено слугуване, или се държиш достойно и отстояваш вижданията си. Не можеш да оставиш на някои слуги и деца на слуги да решават как този народ да живее, как да се образова, как да се лекува, да му пращат децата по пустините на Афганистан и Ирак, да му затриват училищата, да му разсипват армията. Какво е казал Сандански: "Човек трябва да изстиска роба от себе си капка по капка". Не можем с робска психика да живеем вечно. Ние трябва да се научим да казваме "Не" и да държим на интересите си.

Икономиката няма да издържи второ затваряне

автор:Дума

visibility 290

/ брой: 206

Програмите за коронакризата са с ниска ефективност

автор:Дума

visibility 216

/ брой: 206

Европарите ще са с 4,6 млрд. лв. по-малко

автор:Дума

visibility 246

/ брой: 206

Външният дълг стигна 63,5% от БВП

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 206

Меркел: Зимата ще бъде тежка

автор:Дума

visibility 54

Полският президент отстъпва за абортите

автор:Дума

visibility 136

Мадрид се затваря за празниците

автор:Дума

visibility 119

Франция повиши нивото на готовност срещу тероризъм

автор:Дума

visibility 116

Датата

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ