Трябва ли да се учи по всички предмети в училище?

Който следи системата на образованието у нас, помни с каква мъка бяха въведени държавните зрелостни изпити - първо пробно след 2002 г., а едва от 2008 г. станаха задължителни. То не бяха протести на родители, то не бе вайкане как децата ще се пренатоварят, министър си отиде от поста заради тях. Спомням си онези бурни времена сега, когато МОН реши да разшири тестовете по Български език и литература (БЕЛ) и по математика в националното външно оценяване след IV, VII и Х клас. Досега изпитите са само по тези два предмета и за никого не е тайна, че децата масово учат главно за тях, а останалите минават през куп за грош. Само че материалът и по литература, и по математика никога не е сам за себе си, той винаги е обвързан с по-широк кръг от тематики и именно преплитането на знанията за тях е това, което прави човека образован. 

Освен това, в последните години, когато се заговори за образованието, винаги чуваме едно и също - от приятелите край масата в кафенето до анализаторите от международната PISA: "Произвежда неграмотни". Вярно е. Затова вероятно МОН предлага промяна в изпитите, като в тях се включат въпроси от сродни предмети, съответно от обществените и хуманитарните науки - към БЕЛ, и от природните науки - към математиката. Стъпката категорично е правилна, но как бе посрещната? С познатите протести от страна на родителите - това било непознато за учениците, щяло да ги натовари много и щяло да наложи да се плащат частни уроци по много предмети, не само по два!

Първо, кое точно е непознатото? И в началното училище, и в прогимназията, и в първия гимназиален етап до Х клас учебният план включва няколко общообразователни предмета с определено задължително учебно съдържание. Това, че в тестовете ще има въпроси и от тези предмети, не променя нищо, освен едно - през учебната година просто ще трябва да се учи по всички предмети, които дават 

смисъла на базовото училищно образование

Не е много ясно какво означава искането на десетки родители, подкрепени, за съжаление, и от омбудсмана, преди да се направи промяната, първо да се адаптирали към нея учебните планове и програми?! Как да стане - да се учи общо литература с история или математика с физика примерно? Впечатлението е, че просто се търси претекст за отлагане на промяната.

Второ. Прословутата претовреност на българските ученици е само мит. Отворете сравнителните доклади на образователната служба на ЕС Eurydice, за да видите, че българчетата учат доста по-малко време от своите връстници в останалите страни от общността. Вероятно това е една от причините да показват най-слабите резултати в ЕС, както се вижда от международното изследване PISA.     

Трето. Т.нар. 

интегрирани тестове

в националното външно оценяване щели да доведат до много по-големи разходи на родителите за... частни уроци по всички предмети. Дотолкова вече се е утвърдила в обществото ни мисълта, че без частни уроци детето няма да влезе в добра гимназия след VII клас, че тази паралелна образователна система се приема като нещо необходимо и едва ли не задължително. Това важи най-вече за седмия клас. Според експерти паралелното образование с частни уроци гълта около 100 млн. лв. годишно от джоба на родителите! На "пазара" уроците по БЕЛ и математика стрували на семействата около 2800 лв. за учебна година. Стотици учители, школи, курсове се изхранват от тази система. Големият въпрос тук е защо училището не успява да даде на децата достатъчно знания, за да се представят те адекватно на изпитите, а някой трябва да ги доучва. Смисълът на външното оценяване е да мери резултатите от работата на училището, а не от частните уроци. Огромен въпрос в теста за МОН, в който се преплитат всички многобройни проблеми, създадени от 30-годишните експерименти с училището, довели до очевиден спад в качеството на образованието.

През 1989 г. българското масово образование бе сочено като еталон за Европа, а имаше повсеместни матури и в годините ходенето на частни уроци беше рядкост. Сега образованието ни е на последно място в същата Европа. А българчетата масово не могат да изразят писмено елементарна мисъл и пишат "адвукат" и "акошерка". Ако ще се протестира, то трябва да е срещу липсата на мерки за отпадане на необходимостта от частни уроци. А не срещу адекватното оценяване на знанията. 

Няма да сравнявам резултатите от НВО тази и миналата година, просто защото разликата заради коронавирусното обучение онлайн сега прави двете години несравними. Седмокласниците тази година се представиха по-зле, абитуриентите след ХII клас - по-добре. Това едва ли обаче показва ефективност на обучението вкъщи, по-скоро тук се намесва това, че от изпитния материал за 2020 г. отпаднаха автори като Вапцаров, Димитър Димов, Талев, цялата история на България след Първата световна война и пр. Да ме прощава МОН,

тук няма никакъв успех 

за който експертите му гръмко тръбят със задната мисъл да обосноват бъдещи дистанционни обучения в средното училище.  

И четвърто. Родителите искали замислените промени да влязат в сила за учениците, които тази есен ще са в осми клас, "и аз ги подкрепям", написа омбудсманът Диана Ковачева. Очевидно, въпросните родители не са прочели проекта на МОН за промените, преди да се опълчат срещу тях - министерството предвижда "интегрираните" изпити да влязат в сила от учебната 2022-2023 г. Т.е. те ще важат именно за децата, които тази есен ще влязат в VIII клас, а през лятото на 2023 г. ще завършат първия гимназиален етап - Х клас, и за тях ще важат новите тестове.  

Ако има нещо за възразяване по проекта, то е по-скоро в намерението на МОН преди началото на всяка учебна година министърът да определя учебните предмети извън БЕЛ и математиката, въпроси от които ще бъдат включени в тестовете. Това означава, че едната година може да има например въпроси от химията, на другата - от физиката. Само че задължителното базово образование в България трябва да е еднакво за всички ученици, за да бъдат те равнопоставени най-малкото при продължаване на обучението си от една степен в друга. Така, както МОН е замислило процедурата, не може да има и никаква сравнимост на резултатите, показани от учениците в различните години.